Средновековна България. Изкуство и цивилизация. По случай 1300-годишнината на българската държава. Каталог на изложба.
Гран пале, 13 юни–19 август 1980 г.

La Bulgarie médiévale. Art et civilization. A l՚occasion du XIIIᵉ centenaire de la fondations de l՚État bulgare. Catalogue d’exposition. Grand Palais, 13 juin – 19 août 1980
–
Средновековна България. Изкуство и цивилизация. По случай 1300-годишнината на българската държава. Каталог на изложба. Гран пале, 13 юни – 19 август 1980 г.

Каталогът е отпечатан в печатница Vanderperre в Париж през първата половина на юни 1980 г. с най-високото за това време качество. Продаван в над 40-те магазина, които Гран пале има в Париж и във Франция, включително в техния магазин в музея „Лувър“. Каталогът не е бил предназначен за продажба в България – по един екземпляр получават музеите, които участват в изложбата (общо 30, и Народната библиотека „Кирил и Методий“), както и всички членове на почетните комитети и на организационните комитети от българска и от френска страна, както и авторите на текстовете, а също научните консултанти, уредниците на изложбата и ръководителите на техническите групи. Повече екземпляри, включително няколко бройки, които се използват като работни, получава само Националния исторически музей, който е главен организатор на изложбата от българска страна.

Организационните структури на изложбата са на възможно най-високо равнище. В почетните комитети за изложбата са включени министрите на външните работи на България и Франция – съответно Петър Младенов и Жан-Франсоа Понсе, министрите на културата на двете страни – Людмила Живкова (председател на Комитета за култура) и Жан-Филип Лека, както и посланиците на България във Франция Константин Атанасов (извънреден и пълномощен посланик на Народна република България във Франция) и на френския посланик в София Ив Барбие.



В организационните комитети на двете страни са включени заместник министри на външните работи и на културата на двете страни, завеждащи отдели в министерствата на културата, директори на национални музеи.

Главни уредници на изложбата са Анчо Анчев, директор на Националния исторически музей, както и Жан-Рене Габори, главен уредник на Отдела за скулптури* в музей „Лувър“ и уредничката в същия отдел Доминик Беназет.

Всички експонати се събират от уредниците на Националния исторически музей, които в продължение на половин година обикалят последователно всички 30 музея, представени в изложбата, придружени от охрана. През това време експонатите, включени в изложбата, се съхраняват в Националния исторически музей, където се изготвят опаковките за пренасянето им. По това време Националния исторически музей заема сградата на бившето съветско посолство в София – по споразумение между съветското и българското правителство след преместването на посолството в нова сграда старата посолска сграда на ул. „Московска“ е предоставена на България за да бъде използвана за културни и научни цели.

Автори на текстовете и на научния апарат в каталога са също сътрудници на НИМ – Виолета Димова, Евелина Генова, Галина Германова и Теофана Матакиева, уредници в отделите „България през Средните векове“ и „Българските земи през Възраждането“. Научен консултант е доц. Борислав Примов.

В нарочна бележка към каталога се изказва благодарност за помощта при съставянето на научните текстове на седмина известни учени и дейци на културата от България и Франция, включително на проф. Андрей Грабар.

Каталогът за изложбата „Средновековна България. Изкуство и цивилизация“ е предшестван от предговор и четири значителни по обем научни статии:
– Предговор, написан от Анчо Анчев;
– Средновековна България, от [доц.] Васил Гюзелев;
– Средновековна България и Европа, от [доц.] Борислав Примов;
– Изкуството на Българското средновековие, от [проф.] Атанас Божков;
– Археологическите паметници от Българското средновековие, от [ст.н.с.] Димитър Овчаров.

В каталога на изложбата са включени общо 624 от най-впечатляващите средновековни археологически паметници, сред тях и значителен брой паметници на българската средновековна живопис – стенописи и икони, както и множество ръкописи. Времевият обхват на изложбата е от VIII до XVIII в., тоест представено е цялото Българско средновековие. Включени са черно-бели и цветни изображения на всички експонати със съответните основни данни за тях, придружени от кратки или по-дълги текстове и съответния научен апарат.

Каталогът е на изключително научно равнище, в него са включени всички без изключение открити по това време върхови постижения на Българската средновековна цивилизация – Преславското златно накитно съкровище от Х в., златният нагръден кръст-реликвиар от Плиска, Мадарските коланни накити, коланът от саркофага до Голямата базилика в Плиска, златният дискос от Велики Преслав, сребърната чаша на жупана Сивин, нагръдни кръстове, икони и релефи от времето на Второто българско царство (1185-1422), Никополското съкровище от края на XIV в., съкровището от с. Дружба, Видинско, също от края на XIV в., Калояновият пръстен от XIII-XIV в., кръстът на севаст Берислав от XII-XIII в.

Изложбата „Средновековна България. Изкуство и цивилизация“ в Гран пале – както и десетки други изложби там през последните 60 години – става възможна след като през 1964 г. част от северното крило на изложбената палата е преобразувано с нарочната цел да приема временни изложби. Преустройството е наложено от самата история на сградата, която е построена като изложбен комплекс за Всемирното изложение през 1900 г. – с огромни покрити със стъклен покрив площи, предназначени изключително за мащабни изложения на изящните изкуства, на технически и промишлени изложения. След преустройството през 1964 г. северното крило вече може да приема и временни изложби, посветени на археологически открития.

Изложбата „Средновековна България. Изкуство и цивилизация“ се превръща в изключително събитие за френската столица и за Франция – десетки вестници и списания, радио- и телевизионни програми и отделят огромно внимание през двата месеца на нейното представяне, стотици хиляди парижани и гости на френската столица се стичат в Гран пале за да я видят. Само още една-две български изложби в чужбина през следващите години могат да съперничат на успеха на българската средновековна изложба в Париж през 1980 г.
––––––––––––––––––––––-
* Във френския език думата може да има много по-широко значение.

Текст: Иван Петрински