Военният принос на българите в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) не се изчерпва единствено с участието на Българското опълчение. По време на войната действат доброволчески чети, имащи за задача да предпазват населението от нападения на башибозушки и черкезки отряди

Доброволческата чета на Желю войвода (1877-1878 г.)

Военният принос на българите в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) не се изчерпва единствено с участието на Българското опълчение. По време на войната действат доброволчески чети, имащи за задача да предпазват населението от нападения на башибозушки и черкезки отряди, да охраняват фланговете на руската армия и да разузнават за движението на противника. Предводители на четите са калени в бой войводи като Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Желю войвода.

Желю Христов Чернев е роден в Ямбол през 1828 г. и има солиден опит в национално-освободителните борби. През август 1877 г. руското главно командване удовлетворява неговата молба да събере чета от български юнаци, която до подпомага действията на руските войски в района на Еленския балкан. Числеността на четата достига 300 души, а в края на 1877 г. тя се обединява с останалите действащи в района чети в сборен отряд, наброяващ около 1000 души под командването на Панайот Хитов и Желю войвода.

Знамето на четата, подобно на Браилското знаме, се състои от три ивици плат – бяла зелена и червена. В следата му е апликиран кръст, а под него се извезани думите „За славянска свобода” и датата на основаване на четата – 20 август 1877 г. След войната бойната светиня остава при войводата до смъртта му през 1893 г., а скоро след това неговата вдовица го предава в Народния музей в София. Днес това е единственото запазено знаме на българска доброволческа чета от Руско-турската освободителна война.

Илюстрация: единствената запазена снимка на Желю войвода

БългарскиEnglish
Scroll to Top