За пръв път световната научна общественост научава за скалните църкви при с. Иваново през 1914 г., когато съществуването им е оповестено от Карел Шкорпил в труда му „Опис на старините по течението на Русенски Лом”.
Ивановски скални църкви
За пръв път световната научна общественост научава за скалните църкви при с. Иваново през 1914 г., когато съществуването им е оповестено от Карел Шкорпил в труда му „Опис на старините по течението на Русенски Лом”.
През 1979 г. този манастирски комплекс е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Проблемите по опазването на скалните църкви са значителни. Основният от тях е свързан с нестабилността на скалния масив. Допълнителни проблеми създават замърсеният въздух и проникващата в някои от помещенията дъждовна вода, както и развитието на микроорганизми в живописния слой. Опазването на комплекса е поверено на Регионалния исторически музей в гр. Русе.
