Паметникът е открит през 1888 г. по време на строителството на новата черква в с. Герман, издигната непосредствено до старата. Предполага се, че е издялан като възпоменателен знак от цар Самуил в памет на неговите родители и брат.

Дарове от символично погребение

Дарове от символично погребение,
с. Белиш, община Троян, края на VІІІ–началото на VІІ век. пр. Хр.,
Национален исторически музей, инв. № 42539 – 43311

Предметите са открити случайно през 2000 г. в малка могила, част от могилен некропол, състоящ се от 12 могили в м. “Манастирски таласън“, източно от с. Белиш. Комплектът от накити включва бронзови гривни, фибули, коланни апликации, различни по диаметър спираловидни нанизи, кехлибарени ядра и мъниста от планински кристал, желязна брадва и керамичен съд, положени в границите на гробното съоръжение под могилния насип. Въпреки, че в гроба не е открит скелет, предметите са разположени по начин, който маркира местата им по дрехите или тялото на “погребания“. Там, където би трябвало да се намира главата и леко встрани от нея са поставени желязна брадва и малък керамичен съд; около врата има бронзов спираловиден наниз и наниз от пробити кехлибарени ядра с два прешлена планински кристал; встрани от раменете и ръцете са бронзовите фибули и гривни, а около кръста – бронзовите коланни апликации, тока с кръгъл наконечник и фрагменти от спираловиден наниз. Двата снопа фрагментирани многоспирални гривни маркират разположението на краката.

Описаните предмети са част от украсата на парадно, представително облекло. Размерите, формата и разположението на желязната двуостра брадва в гроба (на нивото на „главата“) свидетелстват за функцията й като скиптър – инсигния, която маркира позицията на предполагаем владетел-жрец от района на северните склонове на Централен Хемус. Наличието на кехлибарени ядра, които според лабораторните изследвания са с произход от балтийския регион, маркира древния път от Карпатите през дн. Троянски проход към Родопите за Беломорието, наречен “кехлибарен път”. Данните от археологическите проучвания и писмените сведения на старогръцки и римски автори (Tacit., Germania,45; Plin. Hist. Nat, XXXVII, 32-53 ) свидетелстват, че през античността кехлибарът е достатъчно познат и вероятно използван като атрибут на жреците в лечителските и магически обреди. Всичко това ги превръща в изключително скъп вносен продукт, чиято употреба като накити вероятно е била привилегия на представителите на тракийската аристокрация.

Автор: Ив. Христов/ред. Л. Конова
Превод: С. Цанева/Л. Конова
Снимки: Т. Димитров

Литература:
– Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища VІІ-VІ в. пр. Хр. София 2002, с. 6-60.
– Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища (ІХ-VІ в. Пр.Хр.) от фонда на Национален исторически музей, Известия на Националния исторически музей, т. ХІV. с. 43 –67.

БългарскиEnglish
Scroll to Top