БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР (1981 г.)

Сценарий: Евгени Константинов, Захари Жандов, по произведението „Празник в Бояна“ на Стоян Загорчинов
Режисьор: Захари Жандов
Оператор: Емил Вагенщайн
Музика: Васил Казанджиев
Художник: Валентина Младенова

В ролите: Петър Деспотов, Любомир Димитров, Бойка Велкова, Емил Марков, Атанас Божинов, Йордан Спиров, Петя Хрису, Борислав Иванов, Димитрина Савова и др.

„Средата на XIII век. На зографа Илия е поръчано да направи стенописите на новостроящата се църква в Бояна. Така той среща севастократор Калоян – силен, интелигентен и проницателен владетел, който е респектиран от таланта, дързостта и прямотата на майстора. Между тях се поражда спонтанна симпатия. Друга сюжетна линия е свързана с раздвоението в любовта на Илия към севастократорката Десислава и Левантийката. Полярно противоположни една на друга, те взаимно се допълват. Десислава е символ на чистата, съвършена красота, на духовното начало, а Левантийката е земна, страстна, силна…Раздвоен между тях, художникът ги „примирява” в нежния образ върху стената на църквата – образа на Десислава” (Eнциклопедия „Българско кино“, изд. „Титра“, София, 2000 г.).

Първа серия – Празник в Бояна
1295 година. Севастократорът на Средец – Калоян, е построил нова черква в околностите на Бояна, за да бъде запомнено името му от потомците. Тя предстои да бъде зографисана. Калоян е поканил известния търновски протомайстор Драган. Внезапна болест принуждава зографа да изпрати в Бояна своите най-добри ученици – Илия и Китан. Зографите от Средец приемат с недоверие Илия и се опитват да убедят севастократора, че не може да повери толкова значително дело в неопитните ръце на младия мъж. В разговор между двамата, Илия излъгва, че е провъзгласен за майстор и може да се справи. Севастократорът му възлага да изрисува ликовете на царя Константин-Асен и на царица Ирина.

Втора серия – Ръка Илиева писа
Илия е изрисувал царските ликове и севастократорът остава много доволен. Но средецкият майстор, който трябва да продължи зографията, е недоволен от образите, смята, че канонът е нарушен и отказва да работи. Калоян се принуждава да възложи работата отново на Илия. Младият зограф започва да твори ликовете на севастократора и на жена му Десислава. Илия разбира за предстоящото идване на протомайстор Драган и продължава да работи. Образите са завършени и всички виждат, че ученикът е надминал учителя си. Въпреки това, Илия е обвинен, че се е провъзгласил сам за майстор и е осъден строго от севастократора. Бит почти до смърт с камшици, той е хвърлен в тъмницата на Средец.

Награда на София за игрален филм (1981 г.)