Те са част от снаряжението на погребална четириколка, положена в близост до периферията на могилния насип, заедно с втора неукрасена кола, със скелетите на четирите коня и кучето, съпровождало впряга.
Комплект от бронзови детайли от погребална кола от подмогилен гроб край с. Свирачи
Комплектът бронзови елементи от конска сбруя и ярем на впрегатни коне е открит в надгробна могила в района на с. Свирачи, Ивайловградско, проучена под ръководството на доц. д-р Гергана Кабакчиева през 2001 – 2002 г. Те са част от снаряжението на погребална четириколка, положена в близост до периферията на могилния насип, заедно с втора неукрасена кола, със скелетите на четирите коня и кучето, съпровождало впряга.
Тракийската могила от римската епоха (І – ІІ в.) при с. Свирачи е една от най-големите, познати до момента в българските земи. Масивната каменна конструкция с десет стъпала, изградена в долната й половина, вероятно е била предназначена за семейна гробница на членовете на богатото аристократично семейство, обитавало разположената недалеч вила Армира. В нея са открити кремираните останки на млада жена на възраст около 20 – 25 г. с много богат инвентар, за която се предполага, че е съпругата на собственика на вилата, изобразен на портрета върху подовата мозайка в едно от помещенията.
Сребърните апликации с позлата са изработени майсторски, изображенията и декоративните елементи са предадени в релеф, някои оформени пластично. Наред с образите на персонажи от обкръжението на Дионис – Силен, сатир, менада, и театралните маски, които са сред най-често срещаните елементи в украсата на колесниците от тракийските земи, върху пластините са представени глави на Горгона Медуза, богинята Атина, младеж с фригийска шапка и къса наметка (Парис?), лодкаря Харон, превозващ душата на мъртвия в отвъдното царство. Мотивът „борба на животни“, изобразен върху две от апликациите е особено популярен в паметниците на тракийското изкуство от периода V – ІV в. пр. Хр. Неговата поява върху апликациите от могилата при с. Свирачи е свидетелство за продължителните и устойчиви традиции на старата тракийска вяра, изповядвана от представителите на аристокрацията в Тракия в епохата, когато балканските земи вече са част от Римската империя.
Страничен медальон от украсата на разпределителя за юзда, сребро. Релефно изображение на Ерос, който свири на двойна флейта.
Разпределител за юзда, бронз, сребро, сребро с позлата. Релефна фигура на младеж с фригийска шапка (Парис?), който държи тояга
Страничен медальон от украсата на разпределителя за юзда, сребро. Кръгъл медальон с релефни изображения на Ерос и Психе.
Разпределител за юзда, бронз, сребро, сребро с позлата. Релефна фигура на богинята Атина, която държи шлем
Елемент от украсата на ярем, бронз, сребро, сребро с позлата. Кръгъл медальон с глава на Силен в профил
Елемент от украсата на ярем, бронз, сребро, сребро с позлата. Медальон с изображение на театрална маска във висок релеф.
Елемент от украсата на ярем, бронз, сребро, сребро с позлата. Кръгъл медальон с портрет на млада жена в профил
Апликация с ажурна периферия, бронз с посребряване, сребро с позлата. Сцена с борба на животни – козел, изправен на задните си крака срещу куче
Апликация с ажурна периферия, бронз с посребряване, сребро с позлата. Представен е лодкарят Харон, който превозва душата на починалия в Отвъдното царство
Елемент от украсата на ярем, бронз, сребро с позлата. Кръгъл медальон с глава на Горгона Медуза