На 21 септември 1895 г. е роден военният летец, авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за БългарияВладимир (Влайко) Балан (1895-1944), син известния езиковед акад. Александър Теодоров-Балан. Той е един от първите професионално подготвени бойни пилоти, воювал по време на Първата световна война на Македонския фронт и в небето на Франция. Своите разузнавателни и бойни полети Владимир Балан описва в автобиографичната си книга „Спомени летят…“, претърпяла няколко издания, едно от които – от 1939 г., притежава Националния исторически музей (НИМ). Малката книжка, написана с талантливо перо, е пълна с впечатляващи примери за безумната храброст на военните ни летци. В нея той разказва не само за подвизите на първите ни пилоти, но и за проблемите на прохождащата ни авиация и за острия недостиг на летателни апарати.
Владимир Балан участва във въздушния бой от 8 юли 1917 г. в небето над Петрич, за който се смята, че е първата победа, постигната от български пилоти от новосъздадената фронтова изтребителна авиация в класически въздушен двубой по време на Първата световна война. Към края на 1917 г. поручик Владимир Балан участва в 32 въздушни боя, в които апаратът му е бил ударен 17 пъти от куршуми. Взима е участие в сваляне на 2 френски аероплана и един привързан балон. Сваля 3 английски аероплана, самият той е улучен веднъж на Западния фронт от французи и втори път на Македонския фронт от англичани.
Владимир Балан е бил отлично образован – завършва френския колеж в Цариград, учи във Военното училище в София и в училището по аеронавтика в Лозана, а след Първата световна война следва политехника в Австрия и авиоинженерство в Германия, където остава на работа като асистент. През 1932 г. немските власти поставят условие – чужди граждани могат да заемат държавни постове, само ако приемат германско поданство, но той отказва и се завръща в България.
Тук Владимир Балан става началник на авиационната работилница в Божурище, впоследствие е директор на самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, директор е на „Луфтханза“ за България. Участва в дейността на Европейските научнотехнически съюзи. Разработва и представя в Швейцарското въздухоплавателно дружество своя конструкция на моноплан. Изчезва по време на събитията около 9 септември 1944 г.
В НИМ се съхранява неговата авиаторска шапка от годините на Първата световна война, както и снимки от различни години, дарени от дъщеря му Теодора Апостолова.
Текст: Марияна Първанова
