1400 години от голямата обсада на Константинопол през 626 г.

Тази година се навършват точно 1400 години от съвместната обсада на перси, авари, прабългари, славяни и гепиди на град Константинопол през 626 г.

Персийско-византийската война започва да се води още от началото на VII век. Персите успяват да завладеят Източна Мала Азия и Близкия изток. В отговор през 625 г. император Ираклий (610 – 641) потегля на поход на изток и зимува заедно с войските си в град Трапезунд (дн. Трабзон,  Североизточна Турция). Персийският шах Хосрой II (591 – 628) от Сасанидската династия в Персия намира съюзници сред варварите на север от река Дунав и смята да нанесе съкрушителен удар срещу Византия, нападайки нейната столица. Река Дунав е премината от войски, съставени от авари, славяни, прабългари и гепиди. Те, заедно със своите персийски съюзници, достигат Константинопол. Макар и неуспешна, обсадата има голям отзвук сред византийските историци. За нея се споменава от редица византийски извори и автори, като от Георги Пизидийски, Пасхалната хроника, Теофан Изповедник, патриарх Никифор и други. Ето какво пише Теофан Изповедник за обсадата в своята „Хронография“ от началото на IX век:

„Хозрой изпратил Сариарав{1} с останалата му войска срещу Константинопол, за да сключи споразумение между западните хуни, наречени още авари, българите, славяните и гепидите, та да се отправят срещу столицата и да я обсадят. Щом научил това, императорът разделил войската си на три части: едните изпратил да пазят столицата, другите предал на брат си Теодор и му заповядал да се бие срещу Шахин{2}, а третата част взел самият той и потеглил за Лазика. Докато бил в Лазика той привлякъл за съюзници турките от Изток, наречени хазари. А Шахин заедно с новобранците настигнал Теодор, брата на императора, и се готвил за бой. … Ромеите разбили персите и погубили голямо множество. Научавайки това, Хозрой се разгневил срещу Шахин. А Шахин от отчаяние паднал болен и умрял.
Сарвараз{3} нападнал Халкедон, а аварите като се приближили от Тракия към столицата, искали да я превземат и придвижили много съоръжения срещу нея. Те прекарали от Истър с издълбани кораби{4} огромно и неизброимо множество и изпълнили залива на Рога{5}. След като обсаждали десет дни града по суша и по море, те с Божията сила и чрез помощта и застъпничеството на Непорочната Дева Богоматер били победени. Те загубили много войска по суша и по море и с голям позор се върнали в своите места. А Сарвараз заседнал в Халкедон и не се мръднал, но останал да зимува там, като опустошавал и оплячкосвал отвъдните области и градовете им.“

Последствията за Персия са катастрофални – Хосрой II е свален от сина си Кобад II Шерой (628 г.). Персите сключват мир с Византия, в който се задължават да върнат всички земи, завладени в предходните години, Кръста Господен и други реликви, а малко след това в Персия започва гражданска война. На 15 май 627 г. в Константинопол патриарх Сергий прочита посланието на императора към народа в „Света София“. Скоро след това Ираклий пристига в Константинопол и е посрещнат тържествено от цялото население.


Текст: Илия Стоименов

–––––––––––––––––

{1} Персийския пълководец Шахрбараз.
{2} Хосрой въоръжил две армии – едната изпратил в Халкедон, древен град в Мала Азия срещу Константинопол, а другата, под предводителството на Шахин, изпратил към Лазика (днешна Западна Грузия) със задачата да следи движението на императорските войски, за да не могат да изпратят помощ към византийската столица.
{3} Отново става въпрос за Шахрбараз.
{4} Или т. нар. лодки eднодръвки.
{5} Златния рог – залив на границата между Босфора и Мраморното море.

Използвана литература:
1. Гръцки извори за българската история. Том III. БАН. София, 1960 г., с. 259-260
2. Норуич Дж. Кратка история на Византия. Прозорец. София, 2021 г., с. 150-161