На 28 май се навършват шестдесет години от създаването и спускането на вода на кораба музей „Радецки“, символ на една от най-героичните страници от историята на Априлското въстание и борбата на българите за политическа независимост и национално освобождение.
От 16 май 1876 г., когато Христо Ботев стъпва на борда на „Радецки”, слагайки началото на историческия му рейс до Козлодуйския бряг, австрийският пътнически параход завинаги остава в аналите на българската история като безценна реликва, безмълвен свидетел на незабравимия подвиг на войводата и водената от него чета. Днес, 150 години след събитията от времето на Априлското въстание, на Козлодуйския бряг стои закотвен кораб-реплика на историческия параход – уникален за страната ни обект, съчетаващ в себе си едновременно мемориал, музей и функциониращ плавателен съд, предлагащ кратки туристически плавания по река Дунав.
Съдбата на историческия плавателен съд и съвременната му реплика е твърде любопитна. Построен през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда” в град Буда, тогава част от Австрийската империя, „Радецки” е параход, предназначен за редовни пътнически плавания по Дунав.
Както по-късно пише в спомените си кап. Енглендер, Ботев му споделя, че корабът е избран за историческото плаване точно защото носи името на славянски генерал, което било „добро предзнаменование”. Освен това параходът е достатъчно голям, за да побере четниците и сандъците им с оръжие. Изборът четата да се прехвърли в България, завземайки чуждестранен кораб, предполага също така огласяване на събитието в европейската преса, което допълнително би насочило вниманието на обществеността към българската революция.
След историческите събития „Радецки” продължава своята дълга за подобен род плавателни съдове служба, превозвайки пътници по Дунав. Идеята да бъде закупен и превърнат в кораб музей възниква вероятно през 1906-1907 г., а за неин автор се сочи Стоян Заимов, но идеята така и не се осъществява. Последната поява на „Радецки” по българските брегове на Дунав е през 1910 г. Вече твърде стар и амортизиран, през 1914 г. параходът е окончателно бракуван и предаден за нарязване, с което историческият плавателен съд е безвъзвратно изгубен. Преклонението на българския народ към делото на Ботев и факта, че „Радецки” вече се е превърнал в кораб светиня обаче дава подтик на едно знаменито начинание – построяване на реплика на исторически параход.
Идеята за отбелязване на 90-годишнината от подвига на Ботевата чета и героичната гибел на поета чрез построяването на кораб реплика на историческия „Радецки” дава журналистката Лиляна Лозанова през 1964 г., която през юни 1964 г. помества на страниците на вестник „Септемврийче“ малко жълто купонче, адресирано до пионерите и чавдарчетата, с което ги призовава да събират средства за възраждането на изгубената реликва. Създаден е национален щаб от специалисти, където се взема решение новият „Радецки” да наподобява максимално оригинала. За основа е решено да се използва парният влекач „Пловдив”, който не само има нужните технически характеристики, но е и построен в същата корабостроителница, както австрийския „Радецки”. Няма целенасочено държавно финансиране на начинанието, като основната сума е събрана чрез дарителска кампания под егидата на пионерската организация, като над 1 млн. деца допринасят за възпроизвеждането на светинята.
На многолюден пионерски сбор възроденият „Радецки” е тържествено спуснат на вода в Русе на 28 май 1966 г., след което капитанът задава курс – Козлодуй, където акостира пред хиляди хора, събрали се да посрещнат. След празненствата на историческия козлодуйски бряг, „Радецки” поема на тържествено плаване до Будапеща и Виена с 126 деца на борда, с което историческото постижение на българските ученици придобива международна известност. На 4 септември 1966 г. построената изцяло със средства събрани от трудова и културно-масова дейност на пионерските организации реплика на историческия параход акостира на дунавския бряг във Виена. През 1982 г. Министерският съвет решава корабът да бъде установен за постоянно в изградено специално за него пристанище в близост до историческия Козлодуйски бряг.
От 2004 г. „Радецки“ е филиал на Националния исторически музей, а през 2020 г. преминава през технически преглед и основен ремонт на сух док, в резултат на което се подновява срока на валидност на корабното свидетелство, което позволява кратки плавания. Освен корабните системи и механизми цялостно освежени са палубите и интериора, а екип от НИМ инсталира нова обновена музейна експозиция, разказваща за похода на Ботевата чета и историята на самия кораб. При съставянето на идейната концепция музейните специалисти са водени от желанието всеки посетител, напускайки музея да отнесе със себе си нови знания за историческите събития от пролетта на 1876 г., и да научи повече съдбата на безценната реликва, каквато без съмнение е параходът „Радецки”.
Днес Национален Музей „Параход Радецки” изпълнява функцията на кораб-музей, посветен на националния герой Христо Ботев и се явява паметник и символ не само на незабравимия му подвиг, но и на една вдъхновяваща инициатива, обединила милиони българи в името на запазването на историческата памет и почит към героите от Априлското въстание.
Текст: д-р Димитър Василев
