Вчера, 21 април, по повод Международния ден за опазване на паметниците на културата беше открита първа по рода си изложба, посветена на Боянската църква. Инициативата е на Националния исторически музей и Съюза на българските архитекти.
По повод Международния ден за опазване на паметниците на културата се откри изложба, посветена на Боянската църква
Вчера, 21 април, по повод Международния ден за опазване на паметниците на културата беше открита първа по рода си изложба, посветена на Боянската църква. Инициативата е на Националния исторически музей и Съюза на българските архитекти.
За разлика от традиционния поглед, който поставя акцент основно върху стенописната украса, експозицията насочва вниманието и към дългата архитектурна история на църквата. Българските земи са богати със своето културно-историческо наследство, но изборът да се почете този Международен ден именно с Боянската църква е едно от посланията на изложбата. Послание, което е особено актуално и за нашето съвремие, послание да опазваме, да съхраняваме, да преосмисляме и…. да съграждаме!
Един от примерите, които получаваме още в зората на следосвобожденска България, е този на царица Елеонора. Осъзнала ценността на паметника, тя направила щедро дарение за построяването на нова църква за религиозните нужди на боянчани, а малкият средновековен храм да съхрани за бъдещите поколения.
Пътят за опазването на църквата е дълъг. Началото е още през 1912 г., когато в столицата е поканен австрийският художник Йосиф Бала, направил първия план за нейната реставрация. Продължен е от българския художник Марин Устагенов. Впоследствие реставрацията на стенописите продължава и през следващите десетилетия, в които основна роля имат реставратори като Лозинка Койнова, проф. Любен Прашков и най-вече екипът на проф. Григори Григоров – Владимир Цветков, завършили десетилетната реставрация на стенописите в началото на ХХI век.
Важна роля за укрепването на архитектурното тяло имат и българските архитекти като арх. Георги Стойков, арх. Стефан Кожухаров, арх. Васил Китов, арх. Виктор Попов и екипът архитекти и инженери от НИПК.
Днес опазването на паметника е поверено на НИМ в лицето на неговия директор доц. д-р Бони Петрунова, полагаща максимални усилия и енергия за поддържането на микроклимата и състоянието на стенописите.
Боянската църква е уникална и по още една причина – тя е сред малкото изцяло запазени паметници със стенописна украса, датираща от времето на Второто българско царство. Именно тук за първи път са представени образите на двама български аристократи, достигнали най-високите позиции в държавната йерархия на средновековна България. Единият е цар Константин Асен Тих, а другият – управителят на Средец, получил титлата севастократор.
Фотоизложбата е представена в София пред ЦДА на СБА на ул. „Кракра“ 11. Надяваме се тя да провокира интереса и към оригинала в Бояна, за да се докоснете до духа на българския XIII век.
Фотограф: Тодор Димитров
Текст гл. ас. д-р Мариела Инкова
