Преди 150 години, на 6 април 1876 г. е роден Кръстьо Сарафов

Преди 150 години, на 6 април 1876 г. е роден големият български актьор Кръстьо Сарафов (1876-1952). Той е от „златното“ поколение големи майстори на драматичното изкуство у нас, изковали славата на Народния театър. През 1951 г. сегашният НАТФИЗ е назован на името на Кръстьо Сарафов, по случай 75-годишнината на актьора.

Кръстьо Сарафов получава професионално обучение по актьорско майсторство в Императорското театрално училище в Санкт Петербург. Театралната му кариера се свързва преди всичко със сцената на Народния театър (където работи от 1906 до 1952 г. с прекъсвания), но през годините е бил в състава на различни театрални формации – „Сълза и смях“, „Свободен театър“, „Ренесанс“, играе в театрите в Русе, Бургас, Варна, Пловдив, Белград. Изявява се и като режисьор.

През 1937 г. заминава на турне в САЩ и Канада. В Националния исторически музей се пазят страници от бележник, в който той си е водил бележки за ролята на Фамусов по време на турнето в САЩ. Този документ, както и другите експонати, са дарени на НИМ от Иван Сарафов.

В богатият репертоар на актьора влизат над 200 роли. Той играе централните роли в най-известните български и световни пиеси, като до 20-те години на ХХ век се прочува с образите на Владиков от „Хъшове“ на Иван Вазов, Федя Протасов от „Живият труп“ на Лев Толстой, Андрей от „Три сестри“ и Вуйчо Ваньо от едноименната пиеса на А. П. Чехов, Христо от „Зидари“ и Змей Горянин от „Змейова сватба“ от П. Ю. Тодоров. За коронните му роли се сочат: Сирано дьо Бержерак (на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Александър Грибоедов).

Кръстьо Сарафов се радва на голямо дълголетие на сцената. За това свидетелства Поздравителният адрес от колегите му от Народния театър, по повод неговата 50 години сценична дейност, изложен в постоянната експозицията на НИМ (зала 5). Той е бил връчен по време на юбилейната вечер на 5 март 1946 г. в Народния театър, когато актьорът е на 70 години. В празничния спектакъл Сарафов влиза в коронната си роля на Фамусов в пиесата „От ума си тегли“, поставена от Николай Масалитинов. Последното му превъплъщение е на Егор от пиесата „Егор Буличов и другите“ на Максим Горки, в която играе до 1949 г. Умира на 27 август 1952 г.

Текст: Мариана Първанова