Победата при Варна

Цар Калоян (1197 – 1207) е представител на българската владетелска фамилия Асеневци, по-малък брат на царете Петър (1185 – 1197) и Асен (1187 – 1196) – основоположници на Второто българско царство. Той поема властта през 1197 г., а през 1199 г. вече се е заел с организацията на антивизантийска коалиция. Съвместните му действия са съгласувани с управителя на Пловдив – Иванко и болярина Добромир Хриз в Македония. През ранната пролет на 1201 г. цар Калоян предприема поход към брега на Черно море. Действията му са насочени към два важни византийски града с пристанища – Варна и Констанца. Превземането им е ключова стратегическа цел, тъй като при евентуален опит на Византия да възвърне контрола над своята провинция Паристрион, те ще са подходящи бази за инвазия. Отнемането на тези градове от византийците би прекъснало транспортната връзка между столицата Константинопол и градовете по Долен Дунав. Скритата идея на цар Калоян е икономическа – в полза на българските търговци, които ще могат да развият търговията по море с италийските градове–републики. Всички тези събития се случват на фона на кореспонденцията и опитите на цар Калоян да получи признанието и благоволението на папа Инокентий III (1198 – 1216) в Рим, като се стреми да наложи папската власт над българите.

Така, българските войски се насочват към силно укрепената Варна – най-големият град отвъд Хемус (Стара планина), като я обсаждат в продължение на три дни (21 – 24 март). Защитата на града е елиминирана посредством обсадна кула, чрез която нападателите преодоляват система от ровове и нахлуват през крепостните стени. Цар Калоян налага властта си над града със сила и жестокост, определяна от някои изследователи като възмездие за делата на император Василий II (996 – 1025) след битката при с. Ключ през 1014 г.

Въпреки че Византия се справя със съюзниците на цар Калоян – болярите Иванко и Добромир Хриз, събитията край Варна принуждават император Алексий III Ангел (1195 – 1203) да преговаря с българския цар. Наясно със стремежите и действията на цар Калоян в посока Рим, византийският император предлага на българския владетел корона и признание от Константинопол.

Текст: Борил Николаев