По случай Националния празник – 3 март, от Националния исторически музей Ви поздравяваме със символа на българското опълчение – „Самарското знаме“

„Това е нашата, българската светиня! Добре си намислил, господине професоре, да я нарисуваш. Нека тази картина напомня на стари и млади, че когато с това знаме в ръка се борехме, ние се борехме за българската земя!”  – Това са думите на изобразения на картината „Самарското знаме“ опълченец Никола Корчев, при рисуването й в ателието на Ярослав Вешин през 1911 г.

Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин (1860-1915) е майстор живописец, чех по произход, който живее и твори в България и я превръща в своя втора родина. Пристига в България през 1897 г. по покана на министъра на народната просвета Константин Величков и до 1904 г. е преподавател в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия). През 1904 г. постъпва като художник към Министерството на войната и там създава шедьоврите си в баталната живопис.

Самарското знаме, една от най-големите светини на Българската армия, привлича вниманието на художника. Извезано от монахини в Самара, Русия, то е дарено на Българското опълчение през 1877 г. в Плоещ, Румъния. Знамето участва в битките при Стара Загора и Шипка, спасено е с много жертви и е единственото знаме в историята на България, наградено с орден „За храброст“. Превръща се в символ на българското освобождение и героизма на опълченците по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Още през 1902 г. Вешин споделя, че има намерение да увековечи героя-опълченец със Самарското знаме в ръка. По време на честванията за 25-годишнината от боевете на Шипка, Ярослав Вешин се запознава с генерал Столетов и с генерал Драгомиров. Тези лични срещи, както и емоционалните разговори с Иван Вазов и с опълченците дават тласък на идеята на Вешин. Осъществяването на замисъла му обаче се случва след ок. 9 години. Ярослав Вешин успява да измоли позволение за рисуване от натура на Самарското знаме. Любопитно е, че при първото пренасяне от Оръжейно-знаменната палата при Двореца, където се съхранява, знамето е придружено от гвардейска охрана, военна музика и церемонии.

Опълченецът Никола Корчев хваща в ръка отново, след толкова години, Самарското знаме. В ателието на Вешин той прегръща и целува светинята. Докато го рисуват Корчев разказва: „Един след друг двама унтерофицери взеха знамето, и двамата паднаха. В една решителна схватка сполучих аз да взема знамето, и обкръжен и охраняван от няколко мои другари опълченци, по заповед на нашия щабс-капитан Попов бързо се изтеглихме. Като взех знамето забелязах, че дръвцето му е счупено от куршуми. Битката беше страшна: от нашата 3-та дружина, която преди сражението наброяваше 700 опълченци и 12 офицера, ние бяхме останали само 120 души с двама офицери” … „В един много критичен момент, когато бяхме заобиколени почти отвсякъде от турците, генерал Столетов ни заповяда да внимаваме добре, и ако бъдем напълно обкръжени, да изгоря Самарското знаме… Но, спасихме го.”

Картината на Ярослав Вешин увековечава опълченеца със светинята в ръце и също като знамето се превръща в символ на героизма и самоотвержеността на българите при извоюването на свободата и независимостта на Отечеството.

„Чужденец в България е този, който я гледа, но не я вижда“ – казва самият художник, приел и обикнал България като своя Родина.

Честит национален празник!

Текст: Ива Стоянова