8 март – Международен ден на жената

В деня на красивия женски празник – 8 март какъв по-добър повод да си спомним за първата професионално подготвена балерина у нас – Надежда (Надя) Винарова (1903-1991). През 20-те години на ХХ век тя дръзва да упражнява тази рядка и женствена професия, като има големи заслуги и за популяризирането на балета у нас. 

Надя Винарова (на снимката, от експозицията на НИМ) е родена през 1903 г. в Русе. Отрано се изявява като талантлива пианистка, прави опити да композира. Предричат ù блестящо бъдеще и затова едва 13-годишна заминава за Виена, където учи при клавирни педагози. Посещава и балетна школа, за да се раздвижи от дългите часове, прекарани зад пианото, но балетът толкова я увлича, че решава да се посвети на него. Записва се в училището на балетмайстора Карл Реймонд. Дебютът ù на сцената на Виенската опера през 1924 г. жъне голям успех и след него заминава на гастрол във Варшава, Берлин и Лондон.

През 1927 г. се завръща в България по покана на директора Петър Стойчев, за да стане примабалерина на новосъздадената балетна трупа на Народната опера. Дотогава балетът у нас, наричан пантомима, е любителски и се поставят само балетни интермедии.

Освен Надя Винарова, другият балетист с професионално образование и опит е Анастас Петров, който се смята за родоначалник на балетното изкуство у нас. През 1928 г. той поставя балета „Копелия, или момичето с емайловите очи“ от Лео Делиб, в който танцува като солист заедно с Надя Винарова (като Копелия и Сванилда). Премиерата на спектакъла – 22 февруари 1928 г. се смята и за рождената дата на балетното изкуство у нас.

По-късно към трупата се присъединява руската балерина Ана Воробьова, както и Надя Раковска (на снимката – вляво от Анастас Петров, вдясно е Надя Винарова), си спомня Анастас Петров. Творческият тандем Надя Винарова–Анастас Петров е изключително плодотворен и успешен. Тя става негов помощник-балетмайстор и репетитор в постановките му. През 1957 г. се пенсионира. Носител е три пъти на орден „Кирил и Методий” I степен. Умира в София на 15 август 1991 г.

Текст: Мариана Първанова