Видинският митрополит Антим I е избран за български екзарх
На днешната дата през 1872 г. е избран първият Български екзарх Антим I /1816-1888 г./ на учредената през 1870 г. Българска екзархия. Под неговото ръководство са предприети действия за изграждане на екзархийската институция, разширяване, централизация и усъвършенстване на училищната мрежа, стоителство на храмове и др.
Екзарх Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков) е роден през 1816 г. в Лозенград. Учи в родния си град и в Цариград. Приема монашество в Света Гора и е причислен към Хилендарския манастир. Продължава образованието си в гръцката гимназия в Куручешме и в семинарията на о. Халки. Учителства в Лозенград и Смирна. През 1849 г. заминава за Русия, където завършва Одеската духовна семинария и Московската духовна академия с научна степен магистър по богословие. След завръщането си в Цариград Антим преподава църковна история, църковнославянски и руски език в семинарията на о. Халки, на която през 1861 г. става ректор. Същата година е назначен за Преславски митрополит, а през 1868 г. – за Видински.
Бъдещият екзарх не остава безучастен към водената десетилетия борба на българския народ за самостоятелна църква и Великденската акция в Цариград през 1860 г. В края на 1868 г. скъсва с Цариградската патриаршия и се присъединява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия (1870) участва във Временния български синод и в Първия църковно-народен събор в Цариград (1871), който изготвя Устава на българската екзархия.
Антим I ръководи българската църква в тежки на поробения български народ времена. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. /в което вземат активно участие учители и свещеници/ и жестокостите спрямо българското население при неговото потушаване, стават достояние на световното общественото мнение, не без помощта на Българския екзарх. Като ръководител на Българската църква и официален представител на българския народ, духовникът изпраща до Високата порта множество доклади, съдържащи сведения и доказателства за турски безчинства, с искания за наказание на виновните и подпомагане населението в разорените райони и др. Под негово ръководство са проведени благотворителни акции за пострадалите и разорени български земи. Подпомогната е дипломатическата мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа в подкрепа на българската кауза през лятото на 1876 г. Антим I не припознава съставените под турски натиск „благодарствени адреси“ по време и след Цариградската посланическа конференция (1876) и под невинен предлог не участва в свиканото от Високата порта през 1877 г. т. нар. „народно събрание“. По-късно става известно и за писмо на Антим I от август 1876 г. до председателя на Св. Синод на Руската православна църква с молба за подкрепа за българския народ.
Тези и други действия на Екзарха /ходатайства за заловени и хвърлени в затворите въстаници и др./ водят до влошаване на отношенията с Високата порта, която започва да търси начини за неговото отстраняане. Под натиск на Високата порта на 12 април 1877 г. Антим I е принуден да подаде оставка. Няколко дни по-късно, под въоръжен конвой, той е изпратен на заточение в Анкара.
След Освобождението той е освободен и през май 1878 г. се завръща във Видин, където поема управлението на епархията си. Антим I взема участие в изграждането на Свободна България. През 1879 г. той председателства Учредителното събрание и Първото Велико народно събрание в Търново.
Антим I Български, епископ Преславски и митрополит Видински, умира на 1 декември 1888 г. Гробът му се намира в двора на Видинската митрополия.
Любопитно!
Екзархийският устав от 1871 г. определя като първостепенна задача на Екзархията грижата за развитието на образованието в българските епархии. Безспорни са заслугите на Антим както за изграждането на българската църква след създаването на Екзархията, така и дейността му в областта на просветата. Достатъчно е да споменем само факта, че за няколко години училищната мрежа е разширена, усъвършенствана и централизирана, като броят на селищата с български училища през 1877 г достига 1504. Трябва да подчертаем също, че под негово ръководство църковните дейци се проявяват повече като реформатори и просветители, запазвайки светския характер на новобългарското образование. Към Екзархията е учредено «Централно настоятелство за просвещението» с широки правомощия, а училищните настоятелства преминават под контрола на Екзархийския съвет. Предприети са стъпки за съставяне на единна система и програма за основните и подготвителните училища и др. За посрещане нуждите от български духовници и учители са открити две богословски училища, редица младежи са подпомогнати да продължат образованието си в цариградски реномирани заведения и в чужбина. Предприети са стъпки за откриване на българско висше училище. За подпомагане учебното дело в «спорните» епархии /Чл. 10 от султанския ферман / е създадена специална «Каса за бедните училища» в Македония и Тракия, където постъпват дарения от всички български епархии. Полагат се грижи за училищата и културните организации в Цариград.
Текст: Петрана Каменова
