Спечелил си име в борбите за просветна и църковна независимост през Възраждането, той не по-малко дейно се включва и в обществено-политическия живот на новоосвободената българска държава. Активен участник е в дебатите по изработване на Търновската конституция (1879), сред основателите е на първите партии у нас – Либералната, по-късно на Прогресивнолибералната партия.

На 9 ноември 1828 г. е роден Драган Цанков

Назад към всички дати

На 9 ноември 1828 г. е роден Драган Цанков (1828-1911), един от строителите на съвременна България. Спечелил си име в борбите за просветна и църковна независимост през Възраждането, той не по-малко дейно се включва и в обществено-политическия живот на новоосвободената българска държава. Активен участник е в дебатите по изработване на Търновската конституция (1879), сред основателите е на първите партии у нас – Либералната, по-късно на Прогресивнолибералната партия. Министър-председател (26 март 1880 – 28 ноември 1880; 7 септември – 31 декември 1883; 31 декември 1883 – 29 юни 1884) и министър на вътрешните работи в няколко кабинета, министър на външните дела и изповеданията, както и министър на обществените сгради, земеделието и търговията. Депутат е в няколко народни събрания и председател на ХII ОНС (1902-1903). Противник е на режима на пълномощията на княз Александър I, по-късно и на Стефан Стамболов.

Негови лични вещи (комплект за писане, сребърни чаша и кутия с инициали „Ц“), снимка и официален портрет (собственост на ДАА) са изложени в постоянната експозиция на Националния исторически музей във витрините, посветени на началните години на Третото българско царство. Експонатите, както и други семейни предмети, свързани със зетя на Драган Цанков – Александър Людсканов (на снимката с Драган Цанков, съпругата и децата си), са дарени на НИМ от Евгения Людсканова и Александър Алексиев.

Обществената и политическата дейност на Драган Цанков започва още преди Освобождението. Роден в заможно семейство в Свищов, той получава добро образование в родния си град, после учи в Одеса, Киев и Виена, самообразова се. Включва се в църковно-просветните борби на българите срещу гръцката патриаршия, застъпва идеята за униатството. След Априлското въстание (1876 г.) заедно с Марко Балабанов е изпратен от Българската екзархия в Европа да информират общественото мнение за положението на българите и да потърсят подкрепа за пострадалите. Умира на 82 г. в София през 1911 г.

Текст: Мариана Първанова