На 07.11.2025 г. се навършват точно 140 години от победният завършек на битката при Сливница – най-важният успех за българската армия и повратен момент от Сръбско-българската война от 1885 г.
140 години от битката при Сливница
На 07.11.2025 г. се навършват точно 140 години от победният завършек на битката при Сливница – най-важният успех за българската армия и повратен момент от Сръбско-българската война от 1885 г.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия извършено на 6 септември 1885 г., очакванията на българските управляващи са за възможни враждебни действия от страна на Османската империя. Поради тази причина, българските военни части са разположени на южната граница на Княжеството. В следващите няколко седмици става ясно, че основния враг на Съединението няма да са османците, а Кралство Сърбия, което не желае България да се превърне в най-силната държава на Балканите. На 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан обявява война на България. В същият ден българският княз Александър I Батенберг издава в Пловдив Манифест до всички българи, в който се казва: „…ние обявяваме на своя любим народ, че…дадохме заповед на нашите храбри и юначни войски да започнат действията си срещу сърбите и мъжки да защитават земята, честта и свободата на българския народ“. Българското командване определя позицията около Сливница за най-подходяща за спиране на напредващите към София сръбски части. Само за няколко дни между 2 и 5 ноември, основните български войски изминават разстоянието между южната граници и сливнишката позиция, и без забавяне и почивка се включват в боя. Между 5 и 7 ноември 1885 г. при Сливница се състои ключовото сражение, определило целия ход на войната. Българските части са разпределени в три участъка по фронта: десен, централен и ляв, и са по-малобройни в сравнение с превъзхождащият ги по численост противник. Въпреки това успяват да удържат на натиска в първите два дни, а на 7 ноември преминават в контранастъпление, като на десния фланг е постигнат решителен успех, а сърбите са отблъснати чак до Драгоман. В следващите дни настъплението на българската войска продължава и врагът е принуден да напусне територията на Княжеството. Победоносният ход на българските части е спрян едва след намесата на Австро-Унгария.
Победата при Сливница е най-важната във войната и показва, че младата българска армия, дори и без руските офицери, изтеглени само няколко дни след Съединението, и командвана основно от капитани, е в състояние да се справи с превъзхождащ я по численост, въоръжение и опит противник. В следващите десетилетия, в няколко последователни войни, героите от Сливница ще постигнат още много славни победи по бойните полета на Балканите.
Текст: Христо Христов
