Българското читалище в Цариград и благотворителното братство „Просвещение“

По повод Деня на българските будители 1 ноември, Ви припомняме за началото на модерната българска просвета, положено от нашите предци през епохата на Възраждането.

Сред най-важните български културно-просветни институции през възрожденската епоха е българското читалище в Цариград, основано през пролетта на 1866 г.

Цариградското читалище (10 април 1866 г. – 3 март 1878 г.) се оформя като ръководно средище на българските читалища, училища и други обществено-културни дружества през Възраждането. То ги подпомага в тяхната организационна и просветна дейност, като ги снабдява с книги, вестници, учебни помагала и пособия.

Около читалището и под негово ръководство се създават множество благотворителни организации, една от които е благодетелното братство „Просвещение”. Създадено на 23 март 1869 г., братството има за цел да укрепи и поддържа българското учебно дело, да издържа в учението български младежи, да подпомага българските църкви. Основна роля в организирането му изиграва Петко Рачов Славейков – поет, публицист, фолклорист и политик, един от основоположниците на съвременния български книжовен език. За председател на дружеството е избран Стефан Бобчев – юрист, публицист и общественик.

Една от основните задачи на братството е да просвещава децата на бедни български занаятчии, отишли да търсят препитание в Цариград и в близките около него селища. Веднага след създаването си то открива редица български училища, които снабдява с учебници, помагала и пособия.

Сред по-известните ученици, подпомагани от „Просвещение“, са Георги Измирлиев – Македончето, военен водач на Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание; Трайко Китанчев, учител, поет и общественик, член на Българското книжовно дружество и др.


Текст: Ива Стоянова