На 28 август 1888 г. е родена Дора Габе
На 28 август 1888 г. е родена голямата българска поетеса, писателка и преводачка Дора Габе (1888-1983). В експозицията на Националния исторически музей (зала 5) са изложени две снимки, които илюстрират два звездни мига от нейния дълъг и плодотворен живот.
Първата фотография е от 1925 г. и е широко известна – на нея са заснети сътрудниците на литературно-художественото списание „Златорог“, основано през 1920 г. от литературния и театрален критик Владимир Василев. На фотографията виждаме общо 21 личности, които през следващите двадесет години неизменно ще стоят в центъра на културния живот у нас.
Малко са жените допуснати до този елитарен кръг и една от тях е Дора Габе (в ляво). На снимката тя е свела глава и гледа леко тъжно, като на почти всички нейни по-ранни фотографии. Различаваме още три дами – това са Елисавета Багряна, Анна Каменова и Цвета Ленкова-Василева, съпругата на издателя Владимир Василев. Впрочем, Елисавета Багряна датира точно снимката – 19 септември 1925 г.
На снимкита виждаме от ляво надясно седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове са Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави на първи ред са Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави на втория ред са Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев. На страниците на списанието Дора Габе запознава читателите с редица модерни полски автори, публикува свои лирически цикли, тук излиза и нейната проза („Някога“). Включването на Дора Габе в листата на сътрудниците на „Златорог“ затвърждава името й на една от най-известните български поетеси и преводачки.
Втората снимка е направена 15 години по-късно. На гърба й фигурират датата и градът – „1 октомври 1940 г. Силистра“ и текстът: „Минути на върховно щастие“, изписани от Ахинора Петрова, живяла в Силистра до 1940 г. и е дарила снимката на НИМ. Посредством този надпис може снимката да бъде точно датирана. На тази дата в Силистра се е състоял голям митинг по повод тържествата за връщането на Южна Добруджа към България по силата на Крайовската спогодба (7 септември 1940 г.). В състава на официалните лица, които навлизат в Южна Добруджа заедно с българската армия, са включени и двете известни поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна, които присъстват и на празненствата в Силистра. На снимката те са сред множество от хора и са във военизирано облекло, с кепета и букети цветя в ръцете. До тях в народна носия е дарителката Ахинора Петрова.
Как се стига до това двете да съпровождат българските войски научаваме от разказа на самата Дора Габе: „Когато узнахме, че вече Добруджа е наша и че българските войски ще отидат на мястото на румънските, които ще се оттеглят, аз се обърнах към Военното министерство, телефонирах на военния министър, не си спомням името му, и казах, че аз толкова години работих за освобождението на Добруджа, че искам да видя с очите си как изглежда освободен народ. И той веднага реши да ме вземат заедно с войските. „Но, каза, малко неудобно е, че сте жена. Е, трябва да облечете военна униформа“. Казвам: „Не може ли Багряна да дойде с мене?“ И тогава те се съгласиха. И на нас ни сложиха военни куртки и във военни коли двете седяхме заедно с войските влязохме в Добруджа. Народът, който видях, освободен народ, това са най-силните мои преживявания.“ (Дора Габе. [Литературна анкета на] Иван Сарандев. С., 1986, с. 81). За този върховен момент си спомня и поетесата Елисавета Багряна: „Никога не бях ходила в таз земя. Много силно впечатление ми направи. Открих земя като тепсия равна, хоризонт широк, далечен, небето много голямо и кладенците много дълбоки. Пък ония пътища бяха прашни, прашни пристигахме в села и градове, цели от долу до горе покрити с прах. Но такова вълнение никога в живота си не съм изживявала. Посрещаха ни хората и ние много сълзи проляхме, и те много сълзи проляха.“ (Снежина Кралева. Докосване до Дора Габе. С., 1987, с. 139)
Текст: Мариана Първанова
