Кокалянски Урвич: Мистериозен дарител
Следващият етап от проучването на Урвич отново се случва неочаквано и в резултат на външнанамеса. В края на 1983 г. в Националния археологически институт с музей постъпва уникално съкровище – женски накити от сребро с позлата. То е дарение от английския учител Джон Бърнап, който през 1979 г. го е откупил на търг в Лондон на сравнително ниска цена. Според приложената на аукциона справка за произхода му е посочена крепостта Урвич край село Кокаляне. Предполага се, че е изровено от иманяри между двете експедиции на проф. Овчаров в периода 1969 – 1979 г. Находката представлява 22 предмета сред които женски накити, предназначени за встъпването в брак на средновековна дама. Това навежда историците на мисълта, че може би на хълма е имало манастир в първите векове на османското владичество.
Кратунката с дракон
Отново следва период, в който експедиции не се провеждат – до 2008 г. когато доц. д-р Бони Петрунова, днес директор на НИМ, започва отново да проучва Урвич. Интересът ѝ е породен от факта, че около София няма друга сравнително запазена средновековна крепост със стратегическо значение за опазването на подстъпите към града. В края на ХІV век Южна България вече е била покорена от османците, и пътят им, за да стигнат Средец, е минавал между планините Витоша, Плана и Лозен. Владеенето на двата хълма Урвич или Средобърдие, както са популярни в географията, е било жизненоважно за спиране на неприятелските войски. Някои историци даже смятат, че река Искър, която тече между хълмовете, в миналото почти е обграждала крепостта, така както река Янтра опасва хълма Царевец във Велико Търново. Интересът също е породен и от изследването на чаша-кратунка съхранявана в близкия манастир „Св. архангел Михаил“ и след Освобождението предадена в Църковно-историческия музей към Богословския факултет на Софийския университет. Кратунката е сребърна и представлява не само църковна утвар, но и произведение на ювелирното изкуство. Края на дръжката й е оформена като глава на дракон, и е богато орнаментирана. Подобна чаша има само още една – в Румъния, като се предполага, че са били подарък на изключително важни манастири в Източна Европа от папа Григорий XIII, чийто герб също е дракон.
(Следва)