Кокалянски Урвич: Романтичното начало

В една знойна лятна вечер в средата на 60-те години на миналия век три момчета от София решават да осъществят една от мечтите си – да открият древни артефакти, осъществявайки археологически разкопки. Нарамили лопати и фенери, те се изкачват на хълма Урвич край София, трудно поправяйки си път през бурени и храсталаци. Не след дълго, прибиращ стадото си пастир забелязва отблясъците на фенерите и наплашен от господстващата пропаганда за изпращани от капиталистите диверсанти, веднага сигнализира органите на народната милиция. Незабавно е изпратен патрул. Той арестува младежите, които са правили разкопки в църквата „Свети Пророк Илия“. След броени дни от София е изпратен археолог, за да даде мнението си относно откритието. Той забелязва потенциала на обекта и така се поставя началото на археологическите разкопки на крепостта Кокалянски Урвич, които ще дадат нови насоки за развитието на българската историческа наука. Името на археолога е  Димитър Овчаров, бъдещ академик и директор на Националния археологически институт, а тогава служител на Военноисторическия музей в София. Съдбата на трите момчета също е щастлива. Предната година те са били на ученическа бригада в Казанлък, където под ръководството на археолога д-р Георги Китов са разкопавали тракийска могила, което е събудило интереса им към тайните на миналото. Вместо да бъдат изпратени в Трудово-възпитателно училище, за което настоявали властите, за учениците се застъпва самият Димитър Овчаров с довода, че биха били особено полезни в разкопките, тъй като те са действали изключително професионално прилагайки на практика наученото на бригадата. Водели са дневник на разкопките, измивали са намерената керамика, опъвали са квадратна мрежа, фиксирали са колчета и така в крайна сметка младежите са включени официално в разкопките. Така през 1969 г., тази случка дава началото на систематизираните археологическите проучвания на Урвич. Тогава е проучена крепостната стена и са направени сондажи в една от кулите на крепостта. След дълга пауза през 1979 г. работата на обекта е подновена отново под ръководството на проф. Овчаров, като тогава са проучени останките на църква в центъра на съоръжението.

Според изследванията началото на градежа на храма е започнало по времето, когато се чества празникът на Свети пророк Илия и това дава и името на църквата. Установява се също, че строителството е преминало през три етапа – от едкокорабна, през кръстовидна до кръстокуполна църква. Открити са останки от стенописи, които са възстановени и се намират в НИМ. Впечатляващо е, че като стилистика се доближават до тези в Боянската църква.

(Следва)