Виолина Кирякова: Деспот Констандин е шестият син на цар Иван Александър
Преди броени дни приключи археологическата експедиция на Националния исторически музей по проекта „Домът на двуглавия орел“. С кратък разговор с ръководителя на разкопките Виолина Кирякова ще представим в няколко части намереното до момента, както и историята на проучванията.
Г-жо Кирякова, какви са основните акценти от тазгодишната археологическа експедиция?
Благодарение на Програма „Култура“ на Столична община тази година Националният исторически музей продължи проучванията на Кокалянски Урвич чрез проекта „Домът на двуглавия орел“. Съсредоточихме се върху проучване на жилищно помещение, в което открихме луксозно изработена кухненска огрибка /шпатула/, а също така и тапицерски пирон с голяма позлатена глава. Това предполага, че обзавеждането на това помещение е било доста изискано за времето и че хората, които са го обитавали са имали висок статут. Непосредствено зад тези помещения намерихме шахта, направена от иманяри и запълвана през годините със всякакъви отпадъци – човешки кости, консервни кутии, капачки, даже и триангулачен камък.
Успяхте ли да проучите тази шахта?
Да, в хода на разкопките установихме, че става дума за триъгълна кула. Най-долната и част е от римската епоха II – III век и прави впечатление с това, че камъните са идеално паснати един към друг , а хоросанът между тях все още е запазил адхезивните си свойства. Първото ѝ преустройство е извършено през XII век и е датирано с намирането на монета на византийския император Исак II Ангел. Третият градеж се отнася до XIV век и представлява преправки във височина и долепянето на каменен кожух към съществуващото.
Какво друго успяхте да реализирате за краткото време с което разполагахте?
Финансирането даде възможност да продължим облагородяването на околната среда и социализацията на обекта. Поставихме нови указателни табели, а също така и информационни табла от които посетителите да получават основна информация за крепостта. Пътеката водеща към цитаделата, също се укрепва и почиства периодично от дива растителност.
Какво представлява логото на Кокалянски Урвич?
Логото е пряко свързано с откритите находки и с предназначението на крепостта. Представлява монах-воин, пазител. Той държи меч с ръце подпрени на дръжката му. Този образ символизира неразривната връзка между чисто военните функции на крепостта и богатата религиозна дейност извършвана в манастира. В колана на монаха се вижда и златарско чукче, препращащо към разнообразната занаятчийска дейност извършвана от монашеското братство.
Вие заедно с д-р Петрунов поддържате тезата, че тялото на погребания млад мъж в храма „Св. Николай, Епископ Мирликийски“ и до чийто останки откривате пръстена с двуглавия орел е на деспот Констандин. Какви други доводи бихте да дадете в защита на това твърдение?
Изображението на намерения пръстен директно ни препраща към Четвероевангелието на цар Иван Асен. Както споменава д-р Петрунов двуглавият орел се среща само при двама – самият цар и зет му Костандин, женен за дъщеря му Кера Тамара. На издраскания графит върху фрагмент от стенописната украса в името Ясен се среща старата буква „ят“ (ѣ). Тази буква е била част от българската азбука до правописната реформа проведена от комунистическия режим през 1945 г. По същия начин буквата „ят“ е оформена в опашката на шестия двуглав орел на дрехата на деспот Константин, изобразен в Четвероевангелието. А самият деспот може да се каже че се явява „по закон“ шестият син на цар Иван Александър. Другото, което прави силно впечатление, е изработката на самия пръстен. У нас до момента са открити още два пръстена с такова изображение – в църква №2 на хълма Трапезица във Велико Търново и в храма „Св. София“ в столицата. И при двата орлите са много схематично представени, като липсва всякаква допълнителна орнаментика, а самите пръстени са от сребро. Докато намереният на Урвич се характеризира с висока ювелирна изработка и дълбочина на изображенията. Направените химически анализи доказаха, че релефа на пръстена е бил запълнен с ниело. В допълнение, освен това, на самата халка има шест лъчи розети. Тези розети са важен символ още от времето на Първото българско царство, от една страна и от друга отново ни навеждат към шестия син на цар Иван Александър.
Стоян Праматаров
