„Калиакра 2025“: Археолозите разширяват проучванията в „Златния сектор“

– Доцент Петрунова, след дни започва експедицията Калиакра 2025 година. Какви са целите на тазгодишната теренна работа?

– С решение на Министерски съвет тази година бяха отпуснати малко повече средства за проучванията на крепостта Калиакра. Това ни дава възможност да работим около два месеца, което е сериозен ресурс за теренна работа.
Основната ни цел е да разширим проучванията в т.нар. „златен сектор“ – условно номериран като сектор 96. За нашите читатели, това е мястото, където открихме златното съкровище, както и гроба на Георги. Този сезон ще се насочим към юг и запад от този сектор, като планираме да преминем и през малкия път, който разделя вътрешния град, за да добием по-пълна представа за устройството на селището през XIII–XIV век – по-специално XIV век, когато се разиграват важни събития, свързани с укриването на съкровището и функционирането на некропола. Временно ще изоставим така наречения римски квартал, който проучвахме две години, но с оглед на логистиката, обслужването с инструменти и създаването на базов лагер, по-удобно ще е да се разшири целият този участък в който очакваме повече находки.

– Какви резултати очаквате и пред какви предизвикателства е изправен екипът ви?

– Винаги е много трудно предварително да се отговори на този въпрос, защото ако някой следи внимателно начинът по който аз проучвам Калиакра, това е, постепенно да възстановявам картината на живот през няколко епохи. Едната епоха, едното време, това е от IV до VII век, от което време са останали доста малко следи, но това са пластовете, които излизат под Средновековието.

Друг ключов период е така наречения „столичен етап“ , времето когато след втората половина на XIV век Калиакра е столица на Добруджанското деспотство. Опитваме се да възстановим картината как е изглеждало селището тогава – къде е имало църкви, жилищни сгради, некропол. Тази година ще проучваме зона с изключително богат материал, затова искаме да я разширим. Възможно е да открием още една църква – пета по ред. Ако ли не, това ще потвърди извода, че населението ползвало некропола е извършвало религиозните си ритуали в църква №1. Искаме да определим къде са били улиците, каква връзка има този квартал, който сега изцяло е затревен с некропола и другите сгради извън крепостната стена и частично е проучван от колегите преди мен, преди 30 и повече години. И като се възстанови тази картина, ще можем да се попълним пъзела на така наречената археологическа карта на Калиакра, както я наричам аз.

Искам да подчертая, че активна помощ в работата на археолозите от НИМ оказват колегите им от Градския исторически музей в Каварна и лично от директора му г-н Пенко Георгиев. Всячески подпомагат експедицията, като в момента подготвят нова полева база на терена който ще се проучва.