142 години от рождението на Богдан Филов

На 10 април 1883 г. в Стара Загора е роден Богдан Филов. Той е български археолог и политик, министър- председател на България в 58-ото и 59-ото правителство /1940 – 1943 г./ и регент на малолетния цар Симеон II /1943 – 1944 г./.
Богдан Филов е основоположник на професионалната археология в България, с голям принос в историята на античното и средновековно българско изкуство. Той се ражда в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер, съратник на Христо Ботев, и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900 г. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург /1901 г./ и Лайпциг /1902 – 1903 г./, както и археология и римска история във Фрайбург /1904 – 1906 г./.

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов. От 15 февруари 1940 г. с Указ № 8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България. На 1 март 1941 г. Богдан Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Българския Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април – в Гърция без да се налага да водят бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната и приветствана като освободителка, цар Борис III е обявен от народа за „Цар-обединител“, а одобрението към правителството е изключително високо. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т.нар. спогодба „Д-р Клодиус“ България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „под временно българско управление“. Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.

На 13 декември 1941 г. ръководеното от Богдан Филов правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на САЩ и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943–1944 г. След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II.
Богдан Филов е арестуван в Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат. Веднага е изпратен под конвой в София и десетина дни по-късно на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. всички са върнати в България с влак и изправени пред Първи състав на Народния съд. Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита на 12 януари, отрича повдигнатите му обвинения, посреща хладнокръвно и смъртната си присъда. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и депутати през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в София.