На 26 март 1913г. пада Одрин

Обсадата на Одрин от български и сръбски войски /3 ноември 1912г. – 26 март 1913г./ завършва с превземането на турската крепост от Втора българска армия. Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Това е решителна победа на Царство България срещу Османската империя, довела до края на Балканската война.

Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов. От турска страна командващ гарнизона на Одринската крепост е артилерийски генерал Шукри паша, ръководил и потушаването на Преображенското въстание през 1903г.

Обсадата е известна с някои от първите случаи в света на действие на бойна авиация. При щурма българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън, т.нар „огневи вал“ като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.

Обсадата и щурмът от 24 – 26 март 1913г. струват на победителите общо 18 282 жертви- убити, ранени и безследно изчезнали, повечето от които българи. На 12 април 1913г. е подписано примирие, а на 30 май 1913г. Лондонският мирен договор. Българите обаче остават във владение на града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.

Текст: д-р Радослава Масларска
Източник снимки: Фонд на НИМ.