Накитите от двете погребения, разкрити наскоро при разкопки в цитаделата на Кокалянски Урвич, може да се окажат безценни. Не само защото са майсторски изработени от злато и сребро, а защото насочват към хипотезата за принадлежност на погребаните към управляващата династия.
Аристократите от Урвич вероятно са царски сродници
Накитите от двете погребения, разкрити наскоро при разкопки в цитаделата на Кокалянски Урвич, може да се окажат безценни. Не само защото са майсторски изработени от злато и сребро, а защото насочват към хипотезата за принадлежност на погребаните към управляващата династия.
Възможно ли е археолозите от екипа на Виолина Кирякова /НИМ/ да са се натъкнали на кости на сродници на цар Иван Александър /1331-1371 г./, наследник на Асеневци по майчина линия? Първите резултати от тазгодишните разкопки но проекта „In situ fresco“ на Националния исторически музей, финансиран по програма „Култура“ на Столична община, са окуражаващи.
Сребърният пръстен с позлата и двуглав орел, открит във вкопания в скалата гроб, веднага насочи проучвателите към идеята за царска инсигния. Впоследствие бижутата, изработени по мярка на погребаното в близост дете, потвърдиха съмненията им, че става дума за аристократична фамилия, управлявала Урвич през 60-те -70-те години на XIV век. А и въпросното момиченце /2,5-3 годишно/ със скъпите накити е било погребано седнало, установи антроположката доц. Виктория Русева. Дали това означава посмъртна интронизация, знак за принадлежност към управляваща фамилия?
Съръководителят на разкопките д-р Филип Петрунов /НАИМ-БАН/ почти изключва да е случайност – по подобен начин при погребения в средите на висшия клир се подчертава специалния статут на духовника. Досега на българска територия не са документирани погребения на представители на династията на Асеневци, но според д-р Петрунов има голяма вероятност малката аристократка от Кокалянски Урвич да се окаже част от фамилията. Накитите от детския гроб – сребърна игла, наушник и перпендули, са сходни с тези от Никополското съкровище. А и мястото го подсказва: черквата-гробница, в чието преддверие бяха намерени костите на младия мъж /18-30-годишен/ с пръстена, първо е била храм за черкуване на управителя на крепостта и неговото семейство. А обичайната владетелска практика – и особено по време на дълго царувалия Иван Александър, е да се делегират права на близки до трона и/или сродници.
