На 25 юни (13 юни по стар стил) отбелязваме 130 години от рождението на Димитър Пешев (1894-1973), станал известен като един от спасителите на българските евреи през Втората световна война.
На 25 юни (13 юни по стар стил) отбелязваме 130 години от рождението на Димитър Пешев (1894-1973), станал известен като един от спасителите на българските евреи през Втората световна война.
Димитър Пешев е роден на 25 юни (13 юни) 1894 г. в Кюстендил. Учи в Кюстендил и в императорския лицей в Солун (1910-1912 г.). Взема участие във войните за национално обединение 1912-1913 и 1915-1918 г. След войните завърши право в Софийския университет и започва работа като съдия в провинцията и столицата, а след 1932 г. и като адвокат в София. Навлиза в политиката след преврата от 19 май 1934 г. Назначен е за министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.), участва в изборите за 24 ОНС, където е избран за народен представител и за негов подпредседател.
В началото на март 1943 г. Димитър Пешев получава сведения от Дупница и Кюстендил, че е наредено българските евреи да бъдат събрани на едно място, с цел изселването им в неизвестна посока, както той пише в своите спомени (издадени през 2004 г. от издателство „Гутенберг”). Заедно с десетина депутата той се среща с министъра на вътрешните работи Петър Габровски, отговарящ за еврейския въпрос. Министърът отрича, че предстоят някакви мерки срещу евреите. И действително тези предварителни действия са преустановени. В този момент обаче става известно, записва Пешев в своите спомени, че между България и Германия е сключено споразумение за изпращане извън страната на 20 хиляди български евреи. „По този въпрос липсваха официални сведения, –спомня си Димитър Пешев. – Мълчеше се и по въпроса, защо е преустановено прилагането на взетите и почнали да се изпълняват мерки и какво предстои по-нататък. Всичко беше покрито с необяснима тайна, което пораждаше подозрение, че се касае за временно отлагане на изпълнението на решените мерки…”
Тогава пред него изниква въпросът какво да прави. „Аз не можех да мълча или бездействам, когато се касаеше за такива важни…въпроси. Мълчанието би било противно на моята съвест, то би било противно и на моето чувство за отговорност и като депутат, и като човек, то би ме направило мълчаливо отговорен за това, което би станало, …което безспорно беше тежко престъпление както от конституционно политическо, така и от хуманно, и морално гледище.”
Затова Димитър Пешев решава да изготви официално протестно писмо срещу готвената депортация до министър-председателя Богдан Филов, което е подписано и от 43 народни представители от мнозинството в 24 ОНС.
„[Започнах тази] акция с дълбокото убеждение, че трябва да се избегне извършването на една грешка с тежки последици за страната, за нейната политика, за нейната чест вън и вътре, чрез грубо нарушение на Конституцията, да се извърши една стъпка, която може да бъде фатална за хиляди хора, е неприемлива за мене. Аз имах непоколебимото убеждение, че съм изпълнил един дълг на народен представител в името на интересите на страната, на нейната чест и човечността…”, записва той в своите спомени.
Благодарение на тази смела постъпка, която изважда „на светло” тайния замисъл на управляващите, в обществото се надига вълна от съпричастност. След протестите и на Светия Синод и Българската православна църква, на политици, общественици, писатели и поети, адвокати, лекари и граждани е спряно подготвяното изпращане за лагерите на смъртта на 48 398 български граждани от еврейски произход.
Димитър Пешев плаща тежка цена за своята доблестна постъпка. Върху него е упражнен огромен натиск, за да се обезсили ефектът от протестния акт и е поискано доброволно да си подаде оставката от поста подпредседател на Народното събрание. Въпреки всичко Пешев не се отказва от писмото, не подава оставка и защитава принципните си позиции, като поема цялата отговорност върху себе си като автор и иницатор на акцията. На 24 март 1943 г. е бламиран като подпредседател на 24 ОНС.
До 1944 г. Димитър Пешев остава депутат в парламента. Събитията от 9 септември 1944 г. коренно променят живота му. Той е изваден от политиката и е осъден на 15 години затвор от Народния съд, от които излежава 13 месеца. Имуществото му е конфискувано, гражданските права – отнети, забранено му е да упражнява адвокатската професия. Останал без работа, потресен от преживяното около процеса и затвора, той се затваря в себе си. Общува само с най-тесен кръг от роднини и приятели. До края на дните си живее в апартамента на своята сестра заедно със семейството й. В края на 60-те години на ХХ век. той е поканен да напише своите спомени. Този интерес, както и вниманието от страна на еврейските среди от Израел правят последните му години по-спокойни и смислени, пише в предговора към спомените историкът Николай Поппетров.
През 1973 г. Световният мемориален център на Холокоста „Яд Вашем” в Йерусалим присъжда на Димитър Пешев титлата „Праведник на света”. Посмъртно е обявен е за почетен гражданин на Израел през 1997 г.
В България е реабилитиран с решение на Върховния съд от 12 април 1996 г.
Заедно с останалите участници от кюстендилската акция за спасяване на българските евреи през 1997 г. посмъртно е удостоен с най-високия държавен орден „Стара планина”, I степен.
Днес орденът „Стара планина” на Димитър Пешев е изложен в специална витрина в Националния исторически музей, посветена на спасяването на българските евреи. Показани са пишещата машина на Димитър Пешев и Плакет на Съвета на Европа, с който той е награден посмъртно. Тези експонати заедно с облекло на Димитър Пешев, негови снимки и книги влизат в дарение, направено на НИМ от неговата племеница Калудка Кираджиева.
