Кой, кога и къде създава кирилицата

Днес, 24 май 2024 г., честваме отново, както всяка година през последните почти два века, един от най-светлите български и общославянски празници, свързан с историческото дело на светите братя-просветители Константин Кирил Философ (826/827 – 14 февруари 869) и Методий (ок.815 – 6 април 885). И, разбира се, създаването на двете първи славянски писмености – глаголицата, която Константин Кирил Философ, с участието на Методий, „изобретява“ след 855 г., и българската кирилица, която все по-единодушно историците и езиковедите приписват на дейността на Преславската книжовна школа, наричана още Великата българска школа – първото висше учебно заведение, изследователско и книжовно средище в славянския свят.

Несъмнено създаването на кирилицата би било невъзможно без създадената преди това глаголица, без делото на Кирил и Методий. Родени в Солун, в семейството на друнгария{1} Лъв и съпругата му Мария, двамата братя са – и това е сигурно – са двуезични от най-ранната си възраст. Основание за това ни дава свободното владеене, както това показват несъмнено по-сетнешните исторически събития, и на славянски език. И понеже славянското население в Солун и в околностите му се състои изключително от славянски племена от българската група{2} с голяма доза увереност може да се твърди, че Кирил и Методий от деца владеят и старобългарски{3}. Трябва да отбележим непременно, че това никак не е необичайно за средновековните балкански градове, които се отличават с богато етническо разнообразие – именно за това обитателите му от ранна детска възраст използват във всекидневното си общуване по два-три и повече езика.

По-големият брат Методий още съвсем млад, около двадесетгодишен, е назначен за управител на една славянска област на север от Солун. По-малкият брат Константин получава солидно образование в Магнаурската школа, става известен с диспутите си с иконоборците и с участието му в мисията при сарацините{4} през 855 г.

През 860 г. двамата братя са изпратени от император Михаил III (842-867) на мисия при хазарите, а във времето между 855-862 г. те работят по съставянето на глаголицата. Едновременно с това правят редица преводи на свещени книги от гръцки на славянски език в обителта „Св. Полихрон“ в планината Олимп в Мала Азия{5}.

През 862 г. в Цариград пристигат пратеници на великоморавския княз Ростислав (846-870) с молба Византия да изпрати християнски духовни лица, които да проповядват на славянски език. Между 863 и 867 г. двамата братя и учениците им успяват да обучат множество свещеници и учители във Великоморавия и в съседното Блатненско княжество{6}.

През 867 г. в диспут във Венеция Кирил и Методий успешно защитават правото на славяните да проповядват на собствения им език, което, разбира се, е немислимо без създадената вече славянска писменост. Същата година двамата братя пристигат в Рим, където папа Адриан II (867-872) тържествено освещава книги, написани на славянски, в църквата „Св. Мария Фатан“. Все по това време в църквата „Свети Петър“ се извършва за първи път служба на славянски език.

На 14 февруари 869 г. в Рим умира Константин Кирил Философ, който е погребан в църквата „Св. Климент“.

Най-ранното познато изображение на братята Кирил и Методий (тук те са поставени в кръгли червени рамки за повече видимост и яснота) е от църквата „Св. Климент” в Рим, стенописът е направен още през ІХ-ХІ в. Поради необичайната времева близост трябва да се предположи със значителна увереност, въпреки някои съмнения, че изображението носи отчетливо портретните черти на двамата братя.

През същата година Методий е назначен за архиепископ на Панония със седалище в Срем (дн. Сремска Митровица). Понеже немското духовенство там засилва позициите си, годините след смъртта на Кирил и до неговата собствена кончина за Методий минават в почти непрекъсната борба с немското духовенство. Методий умира на 06 април 885 г. във Велеград, Великоморавия.

След неговата смърт учениците му са измъчвани от немското духовенство и изгонени от Великоморавия. Климент, Наум и Ангеларий, а вероятно и Сава и Горазд, са приети в България. На границата ги посреща управителят на Белград, който по това време е българска гранична крепост, а оттам са препратени в столицата Плиска при княз Борис-Михаил (852-889/893).

През 886 г. Климент е назначен за епископ на областта Кутмичевица с център град Девол. Ангеларий почива скоро след пристигането си в Плиска. Наум остава в българската столица и след седем години заема мястото на Климент, като епископ на Кутмичевица. За седемте години, като епископ на областта Климент обучава 3500 ученика. На Преславския народно-църковен събор през 893 г., Климент е ръкоположен за епископ в земите на югозапад от река Струма и става „пръв епископ на български език“.

В първите десетилетия на XIII век охридския архиепископ Димитър Хоматиан (ок. 1165-1234) пише „Краткото житие на Климент Охридски“{7}. Освен, че в него потвърждава неговия български произход – „този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи“, Димитър Хоматиан твърди също и че „[Климент Охридски] изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Това една част от историците тълкуват, като податка, че Климент Охридски е създал кирилицата, но друга част смятат, че всъщност той е създал т.н. „кръгла глаголица“, която се употребява в Македония до XIII век.

Неоспорим факт е, че най-ранните кирилски надписи се откриват на територията на днешна Североизточна България. Независимо дали Климент е създател или не на кирилицата – тя е несъмнено българско изобретение, следствие от дейността на Кирило-Методиевите ученици в България. Създаването на кирилицата се свързва категорично с дейността на Преславската книжовна школа, наричана още Великата българска школа, чиято най-ранна дейност археолозите локализират в комплект от верижни помещения и прилежащ към тях обширен двор непосредствено на юг от Голямата базилика в Преслав.

Най-старият кирилски надпис е открит в средновековен скален манастир на  територията на днешното с. Крепча, Търговищко. Надписът гласи: „В 6430 година през месец октомври в десети ден почина божият раб Антон.“ 6430 година от сътворението на света, според византийското летоброене отговаря на 921 г. от нашата ера. В Х век се датират и най-старите паметници написани на старобългарски език с кирилски букви –  Ватиканския палимпсест, Савина книга, Супрасълския сборник и други.

* * *

От България кирилицата прониква в Сърбия, Русия, Хърватия, Босна и Дубровнишката република. Княжествата Влашко и Молдова, чиито земи влизат в пределите на Първата българска държава, използват кирилицата до втората половина на XIX век. В Руската империя и СССР кирилицата се разпространява и сред множество неславянски народности в Източна Европа и Азия. През 1946 г. дори Монголия приема кирилицата за своя официална писменост. В днешно време кирилицата е официална писменост в Беларус, Босна и Херцeговина (има варианти на кирилица за босненски и сръбски език), България, Казахстан, Киргизия, Северна Македония, Монголия, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Черна гора, както и в Република Абхазия, Приднестровска молдовска република, Република Южна Осетия. Тоест, днес кирилицата се употребява от около 250 милиона души или 3 % от населението на света. След приемането на България в Европейския съюз, кирилицата заедно с латиницата и гръцката азбука става една от трите официални азбуки в съюза.

* * *

Кирилицата е най-великото българско достижение, допринесло за културното и цивилизационно издигане не само на България, но и на всички славянски народи. А и на неславянските в Източна Европа, и в Централна Азия. Без колебание и с гордост можем да я наречем своя писменост и да се гордеем с българския ѝ произход.

{1}Друнгарий – командир на военно подразделение.
{2} Обичайно за славянски племена от българската група, без да изпадаме тук в археологически подробности, се приемат онези, които по-сетне се оказват на територията на българското землище.
{3} Макар и да не знаем нищо за етническия произход на родителите им, изнесените по-горе факти – назначаването на Методий за управител на славянска област на север от Солун, несъмнено доброто познаване на славянския език и от двамата братя, което им дава възможност да правят преводи, работата им по създаването на славянска азбука – говори вероятно за поне частичния им славянски произход.
{4} Сарацини – название на арабите и мюсюлманите през Средновековието в Европа.
{5} Приблизително в централната част на полуострова.
{6} Блатненското княжество е славянска държава в района на езерото Балатон. През 867 г., на път за Рим, Кирил и Методий, остават шест месеца там по молба на неговия княз Коцел (861-872).
{7} Вж. подробно у Александър Милев „Гръцките жития на Климент Охридски“. Издателство на БАН, София: 1966

Текст: Илия Стоименов, Иван Петрински