На 20 април 1876 г. в Копривщица е дадено началото на Априлското въстание. Този пореден епизод от започналата 8 месеца по-рано Източна криза не само се превръща в най-героична страница от епоса на борбата за българска свобода, но изиграва и изключително важна историческа роля.
На 20 април 1876 г. в Копривщица е дадено началото на Априлското въстание. Този пореден епизод от започналата 8 месеца по-рано Източна криза не само се превръща в най-героична страница от епоса на борбата за българска свобода, но изиграва и изключително важна историческа роля. Благодарение на чуждите дипломати и кореспонденти новините за зверските изстъпления на османските редовни войски и башибозук над мирното население получават широк отзвук в пресата и пораждат сред европейската общественост вълна на възмущение от действията на Портата и съпричастност с подвластните ѝ християни. Под натиска на общественото мнение и в стремеж да намерят удовлетворяващо техните интереси решение на кризата правителствата на Стария континент са принудени да включат съдбата на българите в политическия си дневен ред. С това българският въпрос окончателно се превръща от вътрешен проблем за османската държава във въпрос на европейската дипломация.
Провалът на опитите за намиране на мирен изход от кризата, най-значим сред които е Цариградската посланическа конференция от края на 1876 и началото на 1877 г., прехвърля решението на въпроса от дипломатическото на бойното поле. Русия, благодарение на чиято военна намеса в предходните десетилетия на картата на Балканите са се появили автономното княжество Сърбия, независимото Гръцко кралство и автономните Дунавски княжества, образували впоследствие обединена Румъния, отново е единствената Велика сила готова да изпрати своята армия, за да разсече балканския възел. На 12 април 1877 г. император Александър II подписва манифест за обявяване на война на Османската империя, посочвайки, че високомерното упорство на Портата е изчерпало докрай неговото миролюбие и е настъпило време за решителни действия. Каузата за избавление на балканските християни от произвола на османските власти намира широка популярност сред руското общество, доброволци от различни краища на обширната империя застават под знамената, готови да се сражават за българската свобода.
След 8-месечна бойна кампания, хиляди жертви сред руските, съюзническите румънски войски и българските опълченци, както и нова вълна от турски зверства над мирното население, Високата порта е поставена на колене. На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в Сан Стефано е подписан мирът, сложил край на най-кратката и победоносна за Русия война с Османската империя. Историческото значение на тази дата за България не подлежи на съмнение. Макар и предварителен, т.е. подлежащ на ревизия преди да бъде приет от останалите Велики сили, Санстефанският мир създава нова политическа реалност на Балканите. От този ден на политическата карта на полуострова вече присъства държава с името България и нито една европейска сила няма да оспори правото на нейното съществуване. Въпросът за териториалния ѝ обхват предстои да бъде решен от Европейския концерт, но огромното историческо завоевание и най-сигурен гарант за оцеляването на нацията в предстоящите трудни десетилетия вече е факт – свободна България.
Експозицията на НИМ разказва за дългия път на българската нация през лабиринта на Източния въпрос и бойните полета на Освободителната война до мястото, което днес заемаме, сред свободните европейски народи.
