154 години от учредяването на българската екзархия

На 27 февруари 1870 г. османският султан издава ферман, даващ право на българите да учредят самостоятелна църква под формата на Екзархия. Този акт идва като резултат от продължителна борба, обединила широки слоеве от възрожденската ни интелигенция и довела до възстановяване на една от главните, изгубени в края на Средновековието български институции – независимата църква.

По традиция в Османската империя църквата е институцията, представляваща християнските общности и отстояваща техните права пред държавните власти. В Ново време тя е инструмент и на политическа еманципация и обособяване на отделните християнски народи. На фона на променящата се политика на Вселенската патриаршия след основаването на независимото Гръцко кралство и процесите на консолидация сред българското общество локалните актове на съпротива срещу фанариотските архиереи прерастват в общонационално движение за църковна независимост. Българо-гръцкият църковен спор добива политически характер, а османската власт се намесва с цел да контролира процесите. Дълго време Високата порта протака вземането на решение и така разпалва страстите, но елементите на радикализация на конфликта карат умерения султан Абдул Азис да отстъпи, позволявайки отделянето на българите от Вселенската патриаршия.

За пръв български екзарх е избран Антим I, дотогава Видински митрополит. Роден в гр. Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков, през 1837 г. той приема монашеското име Антим в Хилендарския манастир. Под негово ръководство Екзархията се заема да отстоява правата на българите в решаващите за бъдещето на нацията години преди Освобождението. След Априлското въстание Антим I полага особени усилия да запознае международната общественост с турските произволи и жестокости, но заради тази си политическа дейност е освободен от поста по настояване на Високата порта и заточен в Анкара. Освободен в резултат на общата амнистия от март 1878 г., той поема ръководството на Видинската митрополия, председателства Учредителното народно събрание и Първото Велико народно събрание.

В обновената експозиция в зала № 4 на Националния исторически музей могат да се видят църковни одежди – сакос и епитрахил, принадлежали на Антим I, както и неговия митрополитски жезъл. Посредством тези и други експонати извоюването на църковна независимост е откроено като едно от ключовите достижения на българите през Възраждането, с което те получават официално признание като самостоятелна общност в своите исторически граници и правят голяма стъпка към постигането на политическата си независимост.

Текст: Антоанета Иванова