
Стефан Стамболов е роден на 30 януари 1854 г. в Търново (дн. Велико Търново). Учи в родния си град и в Духовната семинария в Одеса. Той е неразривно свързан с освободителното движение и с бъдещата съдба на България. Участва в Старозагорското въстание от 1875 г.
170 години от рождението на големия български революционер, политик и държавник Стефан Стамболов
Стефан Стамболов е роден на 30 януари 1854 г. в Търново (дн. Велико Търново). Учи в родния си град и в Духовната семинария в Одеса. Той е неразривно свързан с освободителното движение и с бъдещата съдба на България. Участва в Старозагорското въстание от 1875 г. Един от главните инициатори за създаване на Гюргевския революционен комитет, взел решение за организиране на ново въстание в България през пролетта на 1876 г. (Априлското въстание). Апостол на Първи (Търновски) революционен окръг.
По време на Освободителната война (1877-1878) е кореспондент на руски вестници. На 25 години Стефан Стамболов влиза в политическия живот на Княжество България и прави една от най-шеметните и противоречиви политически кариери. Участва като гост в Учредителното събрание в Търново през 1879 г., а през 1880 г. е избран за депутат в Народното събрание без да има необходимия възрастов ценз за това.
Един от организаторите на комитетите „Единство”, чрез които народът изразява съпротивата си срещу решенията на Берлинския конгрес, разпокъсали България.
През 1884-1886 г. е председател на Народното събрание и се изявява като решителен и безкомпромисен лидер на българската политическа сцена. През 1885 г. Ст. Стамболов отправя предупреждението към княз Александър І: „Или признаване на Съединението или абдикация!” Министър-председател (1887-1894), създател и лидер на Народнолибералната партия, от 1886 г., след абдикацията на княз Александър І, до 17 май 1894 г.
Стефан Стамболов е най-влиятелната и всесилна личност в Княжество България. От всичките му постъпки с най-голямо влияние върху българската история е довеждането на принц Фердинанд Сакс Кобург Гота за княз на България. Години по-късно съкрушен, Стамболов ще признае: „За всичко ще ми прости България, но за това, дето доведох тогова и го тронясах у нас – не вярвам да ми прости нито на този, нито на онзи свят”. Като министър-председател се отличава с диктаторски методи на управление. Един от най-значимите държавници в Новата ни история, Стефан Стамболов води далновидна стопанска политика и прокарва законодателни актове за ускоряване на икономическото развитие на страната.
Положителен резултат от външната му политика е полученото съгласие от Османската империя за назначаване на български владици в Скопската и Охридската епархия. В началото на юли 1895 г. на излизане от Юнион клуб в центъра на София е нападнат от наемни убийци и съсечен. Умира няколко дни по-късно.
Стефан Стамболов е безспорно една от най-противоречивите и най-ярките политически фигури сред строителите на Нова България.
Текст: д-р Валентина Задгорска


