782 години от смъртта на цар Иван Асен II

Днес, 24.06.2023 г., се навършват 782 години от смъртта на един от най-ярките ни и забележителни владетели – цар Иван Асен II, наричал сам себе си „Иван Асен, син на стария цар Асен“. Иван Асен II е най-големият син на Иван Асен I от брака му с царица Елена. Животът на Иван Асен е изпълнен с множество превратности. След като вуйчо му цар Борил (1207 – 1218) се възкачва на престола, невръстният тогава Иван Асен бяга заедно с възпитателя си първо при куманите, а впоследствие при русите. След 10 години престой в руските земи, Иван Асен потегля към България със „сбирщина руси“. Първоначално завладява северните краища на България. През 1218 г. той достига безпроблемно до Търново, местната аристокрация влиза в преговори с Иван Асен и му отворя вратите на града. Узурпаторът Борил е заловен и ослепен. Така цар Иван Асен II се възкачва на престола и започва неговото славно царуване. Благодарение на своя устрем, на факта, че не се спира пред трудностите, на своята мъдра и непоколебима външна политика, той издига България до най-силна държава и основен фактор на Балканите. По негово време през 1235 г. е възстановена и Българската патриаршия на църковен събор в гр. Лампсак. Ето какво пише за това конкретно събитие в т. нар. Борилов синодик:

„Великият и благочестив цар Асен, син на стария цар Асен, който питаеше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското царство повече от всички останали български царе преди него, като създаде монастири и украси много със злато и бисер и скъпоценни камъни всички свети и божествени църкви, и ги дари с много дарове, и им обяви пълна свобода. А всички свещенически чинове – архиереи, иереи и дякони, почете с големи почести. И с голямо желание се зае да възстанови патриаршията на българското царство. А това възстановяване стана така.
Преосвещеният вселенски патриарх Герман с божието благоволение и с голямата помощ на великия христолюбив цар Йоан Асен, син на стария Асен, с останалите патриарси, негови братя: Атанасий, всеосвещения патриарх на Йерусалим и на цяла Палестина, на светата Сионска църква на страстите Христови и на възкресението Му, майка на всички църкви; Симеон, всеосвещения патриарх на божия град Антиохия и на цяла Сирия; Николай, всеосвещения патриарх на Александрия и на цял Египет – та тези всеосвещени патриарси получиха изпратеното им от благочестивия гръцки цар Калоян Дука писмо: „Нашето самодържавно царство моли и настоява пред Ваше Отчество да не оставите неизпълнено нашето прошение към Вас, ами да дадете Вашия отговор собственоръчно и да го изпратите до Царство ми, за да бъде осветен според общото ни, наше и Ваше, решение да се огласи и да се дари равна на Вашата патриаршеска степен на църквата на град Търново „Възнесение Христово“, майка на църквите в българското царство, понеже и христолюбивият български цар Йоан Асен, брат на Царство ми и сват, много желае да се дарува това от Царство ми и от Ваше Отчество на Царство му“. И тогава преосвещените патриарси, като прочетоха тези писания, сметнаха, че това е добро решение, и всеки от тях даде собственоръчния си отговор на изпратеното им от царя. Написаха и на Герман същото, като казаха следното: „До вселенския патриарх Герман, за да се радва нашият брат. Получихме изпратеното ни от тебе, и понеже сметнахме, че това решение е добро, предоставяме нашето собственоръчно съгласие на твоето благоволение. Направи, както сметнахме за добре ние и твое Отчество, понеже ти имаш властта на по-високия престол“. Щом получи това, гръцкият цар заедно с патриарха събра митрополитите, архиепископите и епископите, и пречестните монаси, архимандритите и игумените на цялото си царство. И христолюбивият цар Йоан Асен стори същото с митрополитите, архиепископите и епископите от своето царство и с пречестните монаси от Света гора. И като се срещна при Понтийско море с източния цар Калоян, провъзгласиха за патриарх преждеосвещения архиепископ Йоаким, мъж благоговеен и свят, просиял с дела и постнически живот. И не само със слово, ами и със собственоръчния подпис на патриарх Герман и подписите на всички източни патриарси скрепиха това, и след като го подпечатаха с печат, дадоха го на благочестивия цар и на току-що освещения патриарх Йоаким като свидетелство, че това е вечно и неотменимо. И затуй вписахме това в този синодик, за сведение на слушателите и в памет на българския род. А на този Йоан Асен великия и благочестив цар на всички българи – вечна му памет.“

Текст: Илия Стоименов