3 март. България празнува своето Освобождение

Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор, подписан на 19 февруари 1878 г. (3 март по нов стил) в едно от днешните предградия на Истанбул, слага край на османската власт върху българските земи и възобновява българската държавност. Договорът, с който завършва поредната руско-турска война, е ревизиран на масата на преговорите между Великите сили и Османската империя. С окончателния Берлински договор, подписан на 1 юли 1878 г., са коригирани най-вече клаузите, касаещи териториалния обхват на България. Извън пределите на Княжество България остават обширни територии, населени с българи. Санстефанският мирен договор поставя свободната държава България на политическата карта на Балканите. В същото време става символ на неосъщественото цялостно и пълно обединение на българските земи и народ.

Освобождението от османска власт и възстановяването на българската държавност през 1878 г. намират широк отзвук в българското общество, литература и изкуство. Вероятно по повод на годишнини от събитието започва фабрично производство на стенни килими (ковьори) с изображения въз основата на този сюжет. Някои от тях следват стила на картината на Георги Данчов-Зографина (1846 – 1908) „Свободна България“ (1879).

Във фонда на Националния исторически музей се съхраняват три килима с този сюжет (с малки разлики в изображението). Изработени са на жакардов стан с техниката на „персийския“ тип килими. Тесните им краища са подгънати, което говори за серийно производство на тъканта с повтаряне на сюжета и разрязване по ширина за оформяне на ковьорите. Придобити са чрез откупуване или дарение от наследниците на първоначалните им притежатели, в чиито семейства са предавани от поколение на поколение като семейни реликви. Сред споменатите ценни експонати интерес представлява килим, закупен в Цариград около 1900 година. Вероятно този тип ковьори са произвеждани именно в турската столица, където в края на XIX в. живее голяма българска колония.

Текст: Ели Гуцева