335 години от Чипровското въстание

В края на XVII век Османската империя вече е преминала през зенита на военнополитическата си мощ, Голямата турска война (или войната на Свещената лига) (1683 – 1699 г.) завършва с катастрофално поражение за султанските войски и бележи началото на османския упадък. На повърхността изплува и въпросът за съдбата на покорените християнски народи. 

На 6 септември 1688 г. войските на Хабсбургската (Австрийската) империя превземат Белград и пренасят военните действия срещу османците дълбоко в територията на Балканите. Българите от Чипровския край, предвождани от местните католически водачи се вдигат на бунт. Въстаническите ръководители са подготвени за продължителна борба, превзет е местния административен център Кутловица (Монтана). Настъплението на австрийската армия обаче се насочва на югоизток, оставени на собствените си сили българите няма как да отблъснат изпратените наказателни отряди. В началото на октомври въстанието е потушено, Чипровец и околността за опустошени. Оцелелите българи търсят спасение на север от Дунав, около 3000 души достигат Влахия и впоследствие се настаняват в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. 

Националният исторически музей съхранява грамота, издадена през 1774 г. от канцеларията на императрица Мария Терезия Австрийска, препотвърждаваща правата на българите, заселили се в областта Банат. Този и други експонати, свързани с историята на Чипровския край във вековете на османската власт ще можете да видите в напълно обновената зала № 4 на НИМ на 1 ноември 2023 г. Очакваме ви!

Националноисторически разказ за българските земи под oсманска власт“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“ по програма “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти

Текст: д-р Михаил Симов