На 27 октомври 1859 г. е роден известният български езиковед, литературен историк и библиограф акад. Александър Теодоров-Балан, масон, съосновател и пръв ректор на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Доживял почти 100 години (умира 6 месеца преди да ги навърши), през дългия си и плодотворен живот е преживял какво ли не – учил е в Чехия и Германия, бил е учител, главен деловодител на БАН, главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1907-1910), един от основателите и председател на Българското туристическо дружество. Почти 50 години преподава в Софийския университет, като общо е бил три пъти ректор (1888-1899, 1896-1897, 1902-1903) на университета и два пъти декан на Историко-филологическия факултет.

Изключително трудолюбив, той оставя огромно книжовно наследство (866 книги, учебници, студии, статии и бележки, когато е на 95 години), като главната цел на неговата научноизследователска и популяризаторска дейност е борбата за хубав и чист български език. Самият той създава или въвежда в нашия език думите, използвани и до днес – усет, украса, възглед, творба, гледище, предимство, становище, поява, излет, преходен и др.

В Националния исторически музей се съхранява голяма колекция от снимки, документи и предмети, свързани с акад. Александър Теодоров-Балан и неговите братя, дарени от техните наследници.

Текст: Марияна Първанова