26 февруари 1861 г. – 164 години от рождението на цар Фердинанд I

Цар Фердинанд  І заема престола 31 години и е един от владетелите, управлявали най-дълго в българската история. Носи титлата „Княз на България“ от 1887 г. до 1908 г., а след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 година се титулува „Цар на българите“ до края на своето управление през 1918 г.

Роден е на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Принц Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Готски произхожда от стар и влиятелен аристократичен род. Внук е на френския крал Луи Филип. Сред многобройните му роднини са  английската кралица, германският император и белгийският крал. Получава солидно образование с частни учители. Проявява специален интерес към естествените науки – орнитология и ботаника. Владее немски, френски, английски, италиански и унгарски. По-късно научава и български език.

Избран е за български княз през 1887 г. от ІІІ Велико народно събрание след абдикацията на княз Александър І. Амбициозен и ловък политик и владетел. При неговото управление България отбелязва видим напредък в политическо, стопанско и културно отношение и се превръща в лидер сред балканските държави. В българската историография оценката за цар Фердинанд І не е еднозначна. Той има заслуги за утвърждаване и издигане на Третата българска държава, за извоюване на  Независимостта ѝ. В същото време му се приписва и вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, за двете национални катастрофи, които струват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд І е принуден да абдикира. Умира на 87-годишна възраст в Кобург през 1948 г.


Текст: д-р Валентина Задгорска