24 май е един от най-обичаните български празници. На тази дата честваме делото на първоучителите Св. св. Кирил и Методий, създатели на буквите, с които религиозната християнска литература е преведена на разбираем за славянските народи език още през IX век. Двамата братя използват старобългарския език при превода на богослужебните книги, а чрез техните ученици Средновековната българска държава става основно книжовно средище.

Денят е празник най-вече на българското училище, на всички ученици и учители, като носители и пазители на българския език и писменост. Днес българският книжовен език се преподава в училищата, използва се в делови и официални случаи и в медийното пространство. Тъй като езикът е жив чрез своите носители, съвременният български е стилово многообразен и звучи във всички сфери на езиковото общуване.

Българският език е индоевропейски южнославянски език и има дълга и богата история, която специалистите разделят условно на четири периода. Най-ранният период е дописмен, наричан Праславянски, и обхваща времето от 5-7 век до 9 век. Вторият период е известният на всички ни Старобългарски – 9 – 11 век, приет като официален държавен език в Първото българско царство. В този период са създадени най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници, а България става средище на славянската писменост и култура. Среднобългарският период в развитието на българския език обхваща 12 – 14 век, времето на Второто българско царство, когато езикът добива значение на общ книжовен славянски език. Използваният в богослужението днес черковнославянски език възниква в този период като руски фонетичен вариант на среднобългарския език. Началото на Новобългарския период започва още през 15 век, но най-ранните известни ни писмени паметници са Дамаскините от 17 – 18 век. През 19 век новобългарският език се развива и разпространява интензивно по всички български земи чрез многобройните печатни издания на педагогическа, художествена и научна българска и преводна литература. След Освобождението българският език е обявен за държавен на 11 септември (30 август – стар стил) 1878 г. и от тогава говорим за развитие на официалния българския книжовен език, който след няколко писмени реформи добива днешния си вид.

Днес някои от най-ценните оригинални издания на новобългарски език от 18 и 19 век могат да се видят в Зала №4 на Националния исторически музей.

Честит празник на книжовността, която предава познанието и паметта за предците напред!

Текст: Ива Стоянова