250 години от сключването на Кючуккайнарджийския мирен договор

От началото на XVIII век Русия трайно обръща поглед към османските владения по  Черноморието и в Югоизточна Европа, като поле за териториално разширение, излаз на топло море и възможност за цялостна промяна в геополитическите позиции на империята. Успехите в серията войни срещу Османската империя превръщат Русия в основен фактор за възникването и развитието на Източния въпрос и обвързват трайно бъдещето на Балканите с политиката на Петербург.

От всички победи обаче най-епохално историческо значение както за руската близкоизточна политика, така и за съдбата на балканските християни има тази във войната водена от императрица Екатерина II през 1768 – 1774 г. Това е и единствената от руско-турските войни, завършила с мирен договор, подписан на територията на съвременна България. Сцена на историческото събитие става село Кючук Кайнарджа (дн. Кайнарджа) в Северна България, област Силистра. Тук на 21 юли 1774 е подписан Кючуккайнарджийският мир, останал в историята като най-голямата стратегическа победа на Петербург в Югоизточна Европа и начало на ерата на руска доминация в Източния въпрос.

През 1774 г., след пет години на военни кампании и неуспешни мирни преговори, Русия предприема решително настъпление на юг от Дунав, за да принуди Високата порта да приеме нейните условия за мир. Главнокомандващият руската армия граф Пьотър Румянцев преминава Дунава с армия от около 50 000 души и нанася няколко решителни удара на 150-хилядната османска армия под командването на великия везир. Блокирани в град Шумен османците са принудени да капитулират и на 10/21 юли 1774 г. в главната квартира на граф Румянцев в с. Кючук Кайнарджа подписват мир при унизителни за империята условия. Най-значимият и подложен на множество анализи от изследователите е чл. 7 от договора, който гласи: „Високата порта обещава постоянно покровителство на християнската религия и нейните църкви“. Разширеното тълкуване на този твърде кратък и неопределен текст Русия използва занапред като предлог за намеса във вътрешните работи на Портата при накърняване на правата на православните народи в империята. Така макар и да не е ясно формулирано изключителното право на Русия като покровител на намиращите се под властта на султана православни християни става факт в международните отношения.

Междувременно очевидната военнополитическа немощ на Високата порта и претърпяното тежко поражение водят след себе си години на обществен хаос в балканските провинции на империята. Бандитизмът, грабежите и мародерствата стават обичайно явление, чиято най-честа жертва е мирното християнско население.  Надеждите на тогавашните българи за избавление от игото започват да се свързват с Русия, а Петербург умело използва извоюваните привилегии,        за да въвлече балканските християни в своята орбита на влияние. 

На снимката виждате руски настолен медал, отсечен в чест на сключването на Кючуккайнарджийския мир. Генерал-фелдмаршал Румянцев е изобразен в доспехите на римски воин, в дясната си ръка държи маслинова клонка (символ на мира), а с лявата издига копието си над пирамида от бойни трофеи. Под изображението е изписана датата на подписване на мира.

Това е един от експонатите в постоянната експозиция на НИМ, посветена на българските земи под османска власт. Тук се проследяват освен протичащите сред българското общество процеси, така и голямата геополитическа игра на Великите сили за подялба на османското наследство, от която в голяма степен зависи съдбата на покорените народи на Балканите. 


Текст: д-р Михаил Симов