98 години от рождението на бележития български историк и археолог проф. Велизар Велков
Проф. Велизар Велков: „Откриването на релефа на богинята Кибела в светилището на Зайчи връх смятам за най-голямото свое откритие“
За първи път чух проф. Велизар Велков да определя релефа на Кибела – Артемида в светилището на Зайчи връх като свое най-голямо откритие през юли 1982 г., когато заедно с целия първи курс историци{2} слушахме увлекателната лекция на професора на самия Зайчи връх, в обедната почивка в един от дните на летния ни археологически стаж.
Едно лесно пресмятане показва, че тази случка е цели единайсет години преди проф. Велков да ни напусне завинаги. Всеки би си помислил, че през тези години – до пролетта на 1993 г. – чисто теоретично, професорът може да е променил мнението си и да е приел за свое най-голямо откритие нещо друго. Но не – през август 1991 г. проф. Велков слезе на остров Свети Иван в Созополския залив за кратка почивка. Този ден морето беше бурно и сигурно целодневното пребиваването на малкия изследователски кораб на експедицията за подводни проучвания „Космос“, чийто ръководител бе професорът, трябва да е било доста мъчително. Разбира се, проф. Велков, придружен от част от екипа си, не можеше да не разгледа археологическите разкопки на Националния исторически музей на обителта „Св. Иван Предтеча и Кръстител“ {3}, разположен на южния бряг на острова. Точно при това свое посещение на остров Свети Иван проф. Велков, само месеци преди кончината си, отново потвърди, че смята релефа на богинята Кибела – Артемида на Зайчи връх за свое най-важно научно откритие.
* * *
Тракийското светилище на Зайчи връх съществува, вероятно, поне от II хил. пр. н. е. Тогава, или по-късно, светилището е посветено на великата богиня-майка Кибела и около него, в равнината, възниква тракийско селище. Към края на първото хилядолетие преди новата ера, Кабиле е вече особено значим град, чийто акропол се извисява именно на днешния Зайчи връх. По-сетне светилището в акропола започва да се свързва с Артемида Фόсфорос (Светоносна, Носеща светлина). Проф. Велизар Велков, след многогодишните си археологически проучвания в акропола на Кабиле на Зайчи връх, бе пръв и най-ентусиазиран защитник на тезата, че Фосфорионът, посветен на покровителката на града, се намира именно на Зайчи връх.
Както ни разказа гл. ас. д-р Стефан Бакърджиев, директор на Регионалния исторически музей – Ямбол, още в най-ранния период от съществуването на светилището скалите в най-високата част на върха са разсечени от два пресичащи се под прав ъгъл масивни процепа, насочени по посоките на света. Достигайки източния процеп в деня на пролетното равноденстние (около 20 март), слънцето осветява релефа на Кибела – Артемида и само тогава релефът е напълно видим.
Снимки от различен ъгъл, направени от нашия екип, в стремежа ни – очевидно самонадеян, понеже не бяхме в АР „Кабиле“ на 20 март – да уловим ъгъла, под който падат върху релефа, слънчевите лъчи в деня на пролетното равноденствие. Релефът е създаден така, че само на тази дата богинята, обърната с лице към посетителите на нейния храм и възседнала „по женски“ лъв, да се „появява“ от неразбираемите в останалите дни от годината неясни очертания на релефа.
С времето светилището е допълнено с множество сгради, чрез изсичане в скалите са оформени места за възлияния и жертвоприношения. Светилището на Зайчи връх престава да се използва към края на III в. н. е. или най-късно след 311 г. след издаването от император Галерий на Едикта за (веро)търпимостта (30 април 311 г.) {4}.
–––––––––––––––––––
{1} Сборник в памет на професор Велизар Велков. Национален археологически институт и музей, София: 2009 // с. 9-14; Тук не си поставяме за цел нито да преразказваме биографията на проф. Велизар Велков, нито да обсъждаме сложната и твърде специализирана проблематика на проучванията в Кабиле и в неговия акропол – Вж. подробно и изтегли текста на проф. Петър Делев в приложения PDF файл. Подробно за Кабиле и по-ранните проучвания – вж. Кабиле, т. 1 и 2. Издателство на БАН, София: 1982 и 1991 // 168 с. и 222 с. За най-новите проучвания там – вж. поредицата Археологически открития и разкопки, които в последните години са достатъчно подробни.
{2}Разделянето по специализации тогава ставаше чак в началото на трети курс. Стажът ни в АР „Кабиле“ бе под ръководството на доц. Людмил Гетов – по-късно доктор на историческите науки и професор.
{3} По това време аз и Кристина Капелкова бяхме ръководители на археологическите проучвания на о. Свети Иван.
{4} В последно време все по-често този императорски едикт е модно да се назовава абсолютно погрешно „сердикийски“, сиреч издаден в Сердика (дн. София), което е невъзможно пет дни преди смъртта на император Галерий (5 май 311 г.).
Перспективи за утвърждаването на Археологическия резерват „Кабиле“ на туристическата карта на България
Археологическият резерват „Кабиле“ се намира на 9,5 км от центъра на Ямбол – най-близкият областен град до резервата, с население около 60000 души. В непосредствена близост – само на неколкостотин метра – е автомагистрала „Тракия”, автомобилната магистрала с най-интензивен пътен трафик в България. Към този културно-исторически обект е изградено самостоятелно отклонение, достъпно от двете посоки на автомагистралата (София – Бургас и Бургас – София). Тази удобна и благоприятна пътна инфраструктура създава отлични условия за достъп на посетители до резервата от всички краища на България.
АР „Кабиле“ предоставя отлична перспектива за развитието на местния културно-исторически туризъм. Представителите на хотелиерския бизнес в Ямбол, Сливен, Стара Загора, Нова Загора и Казанлък биха могли да предлагат на своите гости, отсядащи в местните хотели, идеи за посещение на резервата. В хотелите – на рецепциите или на друго видно място в общите хотелски части, даже и в хотелските стаи – е възможно да бъдат разпространявани рекламни листовки за резервата. Така нито един от многобройните гости на тези градове няма да си тръгне от там без да е получил поне основната информация за античния град Кабиле и за езическото светилище на Зайчи връх. За гостите на хотелите може да се организира придвижване до резервата дори и с наети автобуси.
Входът на Музейната експозиция в АР „Кабиле“ и обширният паркинг отстрани и зад сградата.
От своя страна туроператорските фирми от близките градове могат да бъдат насърчавани да създават нови продукти, които да включват еднодневни или многодневни екскурзии – не само с посещение на АР „Кабиле“, но и на значителния брой културно-исторически обекти, на които е особено богат този кът от нашата Родината. Екскурзии с такава насоченост са особено подходящи за ученически групи, тъй като те представляват всъщност пътувания с образователна цел.
Сътрудничеството между туроператорските фирми и ръководствата на училищата в близките градове Ямбол, Сливен, Стара Загора, Казанлък, Хасково, Пловдив и Бургас – в това число и за най-малките ученици, е особено подходящо. Резерватът отстои на сравнително близко разстояние от всички посочени градове, което го прави великолепна цел за еднодневни ученически екскурзии – на неговата територия има изградена детска площадка и маси за хранене с домашна храна. Чрез екскурзоводски беседи, насочени към специфичната ученическа аудитории, е възможно значително да се увеличи обществения интерес към резервата.
В допълнение могат да се представят и беседи специално насочени към студентите от специалностите история, археология, изкуствознание и история на архитектурата – от градовете Велико Търново, Бургас и Пловдив, които в рамките на своите посещения ще имат възможността да натрупат ценен опит и знания, необходими за тяхното професионално и академично бъдеще.
Площта на АР „Кабиле“ е огромна – цели 852 дка. Това налага задължителна държавна финансова подкрепа. Местният музей днес прави и невъзможното за да поддържа музейната експозиция, многобройните вече разкрити при многогодишните археологически разкопки сгради и огромната площ на резервата, но това очевидно не е по силите на местните власти. Ето как се стига до системното недофинансиране на този обект през последните години.
Археологическият резерват „Кабиле“ трябва да има специално запазено място в националната културна политика. Той заслужава за него да знаят повече българи – не само от околните градове, но и от цялата страна.
–––––––––––––––––––––––-
Материалите са подготвени от екип на Националния исторически музей.
Текст „98 години от рождението на бележития български историк и археолог проф. Велизар Велков “, идея и обща редакция: Иван Петрински
Текст „Перспективи за утвърждаването на Археологическия резерват „Кабиле“ на туристическата карта на България“: Борислав Димитров
Оригинални изобразителни материали: Александър Душков