„Поразсъмна се. Настъпи 17 май 1876 г., ден многоочакван, ден, в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който наново емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в борба кръвна с вековния ни враг. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунав, когато коминът на „Радецки“ се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски вълни“

17 май 1876 г. – Ботевата чета стъпва на Козлодуйския бряг

Scroll to Top