На 15 юни 1389 г. се е състояла битката на Косово поле (северозападно от Прищина). В нея участва, от една страна, обединена християнска войска, която посреща тръгналите на поход срещу Моравска Сърбия османлии, придружени от бойни отряди на османските васали.
Битката на Косово поле, 15 юни 1389 г.
На 15 юни 1389 г. се е състояла битката на Косово поле (северозападно от Прищина). В нея участва, от една страна, обединена християнска войска, която посреща тръгналите на поход срещу Моравска Сърбия османлии, придружени от бойни отряди на османските васали. Обединените християнски сили се състоят от войски на Моравска Сърбия, на Косовското деспотство, на кралство Босна, на княжество Музака, както и български, албански, влашки и чешки бойни отряди, както и отряд рицари-хоспиталиери – общо около 20 хиляди души. От юг е разположена османската войска – общо около 30 хиляди души. В историческата литература, особено в най-новата, съществуват и множество други пресмятания за броя на противостоящите си войски.
Вероятно българи участват и от двете страни, като се има предвид, че сръбските владения заемат западните части от българското етническо землище. От васалите на султана най-активни са видинският владетел Иван Срацимир (1356-1396) и Константин Драгаш (1378-1395), владетелят на Велбъждското деспотство. Османските извори са пестеливи относно участието на християни в тази битка, а това навежда на мисълта, че войските на християнските васали са били по-скоро в тила, което е честа практика у недоверчивите, и с право, османлии. Вероятно цар Иван Шишман (1371-1395), владетелят на Търновското царство, деспот Иванко (1385-1396/1397), владетелят на Добруджанското княжество и може би крал Марко (1371-1395), владетелят на Прилепското кралство, отказват да изпълнят васалните си задължения и да вземат участие в този поход на страната на османската войска.
Битката завършва с огромни загуби и за двете страни. Първо загива султан Мурад I (1362-1389). Романтичната история, според която сръбският благородник Милош Обилич убива султана в палатката му като се представя за дезертьор се смята от повечето специалисти за късна легенда, която възникна век и нещо след Косовската битка. Въпреки това, Обилич днес се чества като национален герой в Сърбия. По всяка вероятност султанът оглавява ядрото на османската войска в центъра и загива при първоначалните успехи на лявото крило и на центъра на обединените християнски сили.
Наследникът на Мурад I, Баязид I Светкавицата, който също участва в битката на Косово поле, затвърждава османската власт на Балканския полуостров. Няма и едно десетилетие след Косовската битка под османска власт попадат и трите български държави от края на XIV век – през 1395 г. пада Търновското царство, вероятно през 1396/1397 г. е завладяна по-голямата част от Добруджанското княжество, а през 1396 г. (или по-късно, но не след пролетта на 1422 г.) и Видинското царство.
В експозицията на Националния исторически музей може да се видят сребърни турски акчета на султан Мурад I и сина му Баязид I, които са част от съкровището „Татарската плячка“, открито през 2018 г. по време на археологически разкопки от екип с ръководител доц. д-р Бони Петрунова в Калиакра, втората столица на Добруджанското княжество.
Текст: Иван Петрински, Илия Стоименов
