На 18 февруари 1873 г. Васил Левски поема по пътя към безсмъртието
На 18 февруари 2025 г. отдаваме почит на светлата личност на Апостола на свободата Васил Левски за 152 път, откакто на тази дата през 1873 г. той поема по пътя към безсмъртието, оставяйки ни заветите си.
Няколко основни схващания вдъхновяват мисълта и ръководят цялата дейност на Левски: силна любов към българския народ и вяра в силите му, почитане на свободата като висш идеал и дълбока увереност, че свободното отечество ще изгради справедлива обществена и политическа уредба. Основаването на Вътрешната революционна организация отразява убедеността му, че центърът на революционната активност трябва да бъде вътре в българските земи. През 1871 г. Васил Левски изготвя Устав на организацията, наречен „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Той е разработен в духа на хуманистичните му възгледи за освобождение на България чрез доброволно и осъзнато участие на целия народ и създаване на демократична република с гаранции за равенството на всички жители, без значение на техния етнос и религия.
„Наредата“ е един от най-значимите документи – завети, оставени ни от Апостола, в който той излага идеите си за бъдещото въстание и описва структурата на организацията:
„Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.
За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет…“.
Оригиналният документ на „Наредата“ се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а в Националния исторически музей е изложено специално изработено музейно копие, което може да бъде видяно в зала 4 на музея, заедно с други ключови за дейността на Васил Левски документи и предмети.
Текст: Ива Стоянова