100 години от освещаването на храм-паметник „Св. Александър Невски”
През септември 2024 г. се навършват 100 години от освещаването на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Паметният за историята на катедралния храм ден настъпва 42 години след полагане на основния камък, през 1924 г. Ритуалът е особено тържествен и е съпроводен с всенародни тържества на черковния площад и в други точки на София.
Освещаването се извършва в рамките на три последователни дни – на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Още на 11 септември тържествата започват в 18:00 ч. с вечерно богослужение. Освещаването на централния престол на името на Св. Александър Невски става на 12 септември (петък), в деня, в който се чества пренасянето на мощите на светеца от град Владимир в Петербург. Богослужението е водено от пловдивския митрополит Максим, в съслужение с архиепископ Анастасий Кишеневски и Хотински, осем български митрополити, епископи и архимандрити, десетима икономи и протойереи и седем дякони. Присъстват всички министри, начело с премиера Александър Цанков, цялото дипломатическо тяло в парадни униформи, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, опълченци със Самарското знаме, руски ветерани от войната 1877-1878 г., представители на духовенството, на общините и много граждани, както научаваме от Румяна Радкова в книгата „Храм-паметник „Св. Александър Невски”.
След освещаването на престола на площада пред южната страна на храма се отслужва панахида в памет на Александър II и падналите по бойните полета руски и български войни.
Всенощното бдение на 12 септември се извършва от Кишеневския и Хотински архиепископ.
На 13 септември се освещава северният престол на името на Светите равноапостоли Кирил и Методий от архиепископ Анастасий и трима български митрополити, трима епископи и съпровод на хора на Добри Христов. След литургията, на площада пред храма, се отслужва благодарствен молебен.
Същата вечер започва всенощно бдение, отслужено от митрополит Стефан Софийски и многочислено духовенство в съпровод на хора на софийските семинаристи, под диригенството на А. Николаев.
На 14 септември е осветен южният престол, посветен на Св. Борис I Михаил. След литургията на площада се отслужва благодарствен молебен от митрополит Максим, заедно с български архиереи и духовници.
Тържественото освещаване на храма „Св. Александър Невски” подробно е отразено в пресата, отпечатани са юбилейни издания. Така от страниците на някогашните вестници може да научим някои любопитни подробности. Например вестник „Мир” пише, че тържествата привличат много народ, който купувал от специално построените павилиони на площада възпоменателни медальони (пуснати са в продажба 30 хил.бр.), кърпи, портрети, албуми, брошури и др. Вечерта била „устроена увеселителна илюминация” – от няколко страни кръстосвали светлина няколко прожектора, а от средата на площада се изстрелвали красиви ракети. В подходите към храма били подредени в специален ред посрещачите на гости – запасни офицери, подофицери, опълченци, представители на войскови части, спортни организации и сиропиталищата, ученици, студенти. Всеки ден военни музиканти изнасяли концерти в Борисовата и Градската градини и при Народното събрание, организирали се и увеселения.
Събитието вдъхновява поета Любомир Бобевски да напише специална ода:
„Мощен звън камбанен – тържество, чест, слава
„Александър Невски” днес се освещава.
Радва се народа, радва се, ликува…”
Именно с името на Любомир Бобевски в Националния исторически музей се съхранява експонат, свързан с освещаването на катедралата. Това е Покана с кратка Програма от освещаването на храм-паметник „Св. Александър Невски”, която е принадлежала на Любомир Бобевски. Той е автор на текстовете на широко популярните за времето си маршове като този на българските авиатори – „Родни летци“, химна „Съюзници – разбойници” и „О, Добруджански край“, както и на още много войнишки песни и други произведения. Днес великолепно издание на партитурата на бойния марш „Съюзници–разбойници” е изложена в експозицията в Зала №5 на НИМ.
Снимки: Национален исторически музей
Текст: Мариана Първанова
