128 години от убийството на Стефан Стамболов

Стефан Стамболов (1854 – 1895) е български революционер, поет и журналист, строител на Нова България. Противоречива личност, критикуван за диктаторските методи, с които управлява, той е един от най-значимите политици в Новата ни история. При управлението му (1887-1894) се провежда политика на покровителство на родната индустрия и занаяти и успешно се защитават интересите на българите, останали в пределите на Османската империя. Принуден да действа в сложна вътрешна и външнополитическа обстановка, той си служи със средствата на политическия терор и внася в политическите нрави на страната ожесточение, което по трагичен начин се отразява на неговата собствена съдба. Паднал от власт, Стамболов става жертва на едно от най-бруталните политически убийства в историята ни.

На 3 юли (стар стил) в 19 часа и 50 минути Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София, малко след като излиза от Юнион клуб, от Михаил Ставрев (Халю), Боне Георгиев и Атанас Цветков, наричан Талю. Убийците са улеснени от файтонджията Мирчо Ацев. Стамболов умира три дни по-късно, на 6 юли 1895 г. сутринта, на 41-годишна възраст. Опелото се извършва на 8 юли, събота, в църквата „Св. Крал“. Разтърстващо е равнодушието, с което князът и правителството оставят враговете на Стефан Стамболов да се саморазправят с него. Както и факта, че един политик живее месеци наред, знаейки кой подготвя убийството му и кой ще го убие. Стамболов умира изоставен и безпомощен в страната, за чиято независимост и утвърждаване безкомпромисно е работил. Няколко дни след неговата смърт пражкият вестник „Бохемия“ пише: „Какво струва Стамболов за днешните управници, за правителството, за княза? Една пречка, един неудобен свидетел от онова време, когато българският народ търсеше своето заздравяване и своята независимост. Това време мина, в Петербург една българска делегация проси благоволение и милост от Русия… Това е краят на човека, който, колкото и да е грешил има изключителни заслуги към отечеството си и е придобил право за благодарност от страна на своя народ. Светът е свидетел на една трагедия на неблагодарността“.

Текст: д-р Валентина Задгорска

Приключването на съдебния процес по убийството на Стефан Стамболов предизвиква не по-малко гняв, отколкото самото убийство. Съпругата му Поликсени отказва да даде показания пред съда, защото смята, че трябва да бъдат съдени интелектуалните убийци на Стамболов. Доведените пред съда тя счита за „невинни и нещастни оръдия в ръцете на българското правителство“. Съдът признава Боне Георгиев от Тулча за невинен. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацев са осъдени на 3 години затвор. Признати са за виновни за това, че Наум Тюфекчиев чрез доставяне на оръжие, а Мирчо чрез файтона си са помогнали за извършване на убийството. Те не излежават и тези три години и след година и половина са освободени преждевременно. През 1902 г. известният „Халю” е заловен и осъден. По-късно смъртта застига и убийците на Стамболов. Какво ни завеща Стефан Стамболов? Да пазим независимостта на България, да разглеждаме всеки въпрос в неговото време, да бдим върху българското единство и да вярваме в силата на българския народ. 128 години по-късно заветите на големия български държавник остават актуални.