10 февруари 1947 г. – Парижки мирен договор

На 10 февруари 1947 година в Париж е подписан мирният договор между България и страните от Антихитлеристката коалиция – САЩ, СССР, Великобритания и Франция. България е представена от Кимон Георгиев – подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията, Александър Оббов и Трайчо Костов – подпредседатели на Министерския съвет и министри без портфейл, които слагат подписите си под документа.

Според клаузите на договора България не е призната за съвоюваща държава. Числеността на българската армия е сведена до 55-хилядна войска, 3 500 моряци и флот с общ тонаж 7 250 водоизместимост, 5 200 души в авиацията с 90 бойни самолета. Въпреки гръцките претенции в Родопите България остава в границите си от 1 януари 1941 година. На север от границата с Гърция е забранено издигането на укрепления. Репарациите на България са определени на 45 млн. долара за Гърция и 25 млн. долара за Югословия /около ¼ от репарациите от Ньойския договор/ и трябва да се изплатят за осем години в селскостопанска продукция и суровини.

Мирният договор влиза в сила на 15 септември 1947 година. Съюзната контролна комисия прекратява дейността си, а в 90-дневен срок след тази дата съветските войски трябва да напуснат страната. Договорът слага край на състоянието на война с Антихитлеристката коалиция. България единствена от бившите германски сателити има уголемена територия, защото остава в сила Крайовската спогодба от 1940 година за Южна Добруджа.


Текст: Евдокия Стайкова