1 април 1916г. – изчезналият ден в България

Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. от папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар като нанася в него корекции с цел да се постигне по-голяма точност. Григорианският календар е международно признат светски календар, а датирането според него се нарича често „нов стил“.

Възприемането му в европейските страни продължава близо четири века. Страните под силно влияние на католическата църква- Испания, Португалия и Полша- го възприемат веднага, Франция малко след тях, а протестантска Англия чак през XVIII век.

В България Григорианският календар е въведен с указ на цар Фердинанд I, съгласно който 31 март 1916 г. веднага е последван не от 1 април, а от датата 14 април 1916 г. (Държавен вестник, бр. 65, 21 март 1916 г.). Всички вестници у нас излизат на следващия ден с новата дата. В Русия Григорианският календар е възприет през 1918 г., в Сърбия през 1919 г., в Гърция през 1924 г.

Българската православна църква продължава да следва Юлианския календар чак до 1968 г., когато се преминава към т.нар, „поправен Юлиански“ календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953. От този момент нататък църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници, какъвто е Великден например, и свързаните с него празници, се изчисляват според Юлианския календар, т. е. по стар стил.

Ето и пълния текст на Закона:

Закон за въвеждане Григорианския календар

Обн. ДВ. бр.65 от 21 Март 1916 г.
С еднократно действие

Чл. 1. От първи април, хиляда деветстотин и шестнадесета година, времеброението в Царство България става по новия стил – Григорианския календар.
Денят тридесет и първи март, хиляда деветстотин и шестнадесета година остава последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата четиринадесети април хиляда деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброение в Царството.

Чл. 2. Датата на всички правотворни събития, станали до деня четиринадесети април хиляда деветстотин и шестнадесета година нов стил, ако първите им последствия продължават и през време след тоя ден, ще се смята по правилата, по които се определят съответствующите дни по стария и новия календар:
а) така, ако длъжникът трябва да заплати своя дълг, възникнал по запис от 10 февруари 1915 г., на 1 юли 1916 г. стар стил – то е равносилно да заплати дълга си на 14 юли 1916 г. по новото времеброение;
б) ако Х. е роден на 10 февруари 1911 г. – то значи, че е роден на 23 февруари същата година;
в) ако срокът за възбуждане на един процес е 15 януари 1917 г., то значи, че срокът е на 28 януари 1917 г. и т. н.

Чл. 3. Държавата, окръжните и общинските управления, банките и търговските дружества, търговците и всички лица в Царството, физически или юридически безразлично, ще уреждат своето сметководство, своята кореспонденция и въобще целия свой стопанско-правен бит съгласно с тоя закон.

Чл. 4. Датите на всички правотворни събития, които ще стават от 14 (четиринадесети) април включително 1916 г. – били те сделки, договори, правонарушения, раждания, венчания, умирания, възбуждане на процес или каквито и да са и от каквито причини да са се появили – ще се уреждат по новия, Григорианския календар под страх на глобяване до 100 лв. за всеки отделен случай, платими солидарно от всички участвующи в нарушението.

Чл. 5. Държавните и народните празници, както и ония на Царския Дом се празнуват както следва:
а) Рожденият ден на Негово Царско Височество Престолонаследника – на 30 януари,
б) Именният ден на Нейно Величество Царицата – на 21 февруари,
в) Рожденият ден на Негово Величество Царя – на 27 февруари,
г) Възшествието на Негово Величество Царя – на 14 август, и
д) Ден на победите – на 27 ноември.


Чл. 6. Министерският съвет ще издаде един правилник, утвърден с Царски Указ, с който ще обясни подробностите по прилагането на настоящия закон.

Текст: д-р Радослава Масларска
Източник снимки: Фонд на НИМ.