Благодарение на сътрудничестото с Националния археологически институт с музей към БАН, то ще бъде изложено в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.

Съобщение от Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничестото с Националния археологически институт с музей към БАН, то ще бъде изложено в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско. Открито е случайно, при копане на лозе.
То е един от най-великолепните паметници на тракийската култура с общо тегло 12.4 килограма. Състои от 13 предмета: голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд. Съдовете поразяват с изключителното си изящество въпреки опростената линия и пестеливата украса. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове. Предполага се, че Вълчитрънското съкровище вероятно е било притежание на тракийски племенен вожд.

Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

БългарскиEnglish