Включването на културен паметник или природна забележителност в Списъка на световното наследство преминава през няколко фази. Всяка държава, подписала Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство, съставя списък с номинирани обекти.
Включването на културен паметник или природна забележителност в Списъка на световното наследство преминава през няколко фази. Всяка държава, подписала Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство, съставя списък с номинирани обекти. Комитетът за световно наследство разглежда номинациите, без определен и задължителен срок, на заседания, провеждани веднъж всяка година. Към настоящия момент, българската държава е включила 16 обекта в своя списък с номинации. Десет от тях са паметници на културата:
1. Епископска базилика и късноантични мозайки от Филипополис (Пловдив), римска провинция Тракия (номиниран на 29.01.2018);
2. Границите на Римската империя ‒ Дунавският лимес в България (01.04.2016);
3. Старинният Пловдив (14.09.2004);
4. Древният град Никополис ад Иструм (01.10.1984);
5. Бачковският манастир (01.10.1984);
6. Късноантична гробница със стенописна украса в Силистра (01.10.1984);
7. Рисунки от Бронзовата епоха в пещерата Магурата (01.10.1984);
8. Владетелският некропол на тракийския град Севтополис (т. нар. Долина на тракийските царе) ‒ разширение на обект „Казанлъшка тракийска гробница“ (26.02.2016);
9. Старинният град Мелник и Роженският манастир (01.10.1984);
10. Тракийска гробница със стенописна украса край село Александрово (14.09.2004);
11. Две неолитни жилища със запазен инвентар и обзавеждане в Стара Загора (01.10.1984).
