Към края на 60-те години на XIX век, след разпускането на Втората българска легия и разгрома на Хаджи-Димитровата чета, сред българската емиграция в Букурещ се оформя нова група революционни дейци, главна фигура сред които е Любен Каравелов. В търсенето на нови пътища и способи за извоюване на българската свобода, те се обединяват около идеята за създаване на единна организация, която да подготви българите вътре в страната за всенародна революция. Така се стига до основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) с председател Любен Каравелов. С това е отворена нова страница в историята на българското националноосвободително движение, свързана с възприемането на нови принципи и методи на борба срещу османската власт. 

Своите идейно-политически възгледи Каравелов излага публицистично в отпечатаната в Букурещ брошура „Български глас”, където категорично посочва, че революцията с оръжие е единственият път към свободата на отечеството и тя трябва да стане „извътре, а не отвън”. С изграждането на мрежа от комитети и революционен център в българските земи се заема Васил Левски. 

През април-май 1872 г. на общо събрание на БРЦК е приет и устав на организацията, отпечатан в Букурещ като отделно книжно тяло, което можете да видите в експозицията на НИМ. Както вероятно ще забележите, на предната корица е отбелязано, че уставът е отпечатан в Женева през 1870 г. „Грешката” е всъщност съвсем умишлена и има за цел  да заблуди османските власти.