
Предложението е на проф. Марин Дринов, който изтъква преимуществото на София пред Велико Търново в политическо, географско и военно отношение, като важно кръстовище в пътната мрежа на България и на земите извън от нея.
Предложението е на проф. Марин Дринов, който изтъква преимуществото на София пред Велико Търново в политическо, географско и военно отношение, като важно кръстовище в пътната мрежа на България и на земите извън от нея.
След Освобождението на България София е обявена за столица на 22 март 1879 г. (по нов стил на 3 април 1879 г.) след единодушно гласуване в Учредителното събрание, свикано в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879). Предложението е на проф. Марин Дринов, който изтъква преимуществото на София пред Велико Търново в политическо, географско и военно отношение, като важно кръстовище в пътната мрежа на България и на земите извън от нея.
София става столица на обединена България след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София. Той е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж. През 1900 г. на 24 април с указ 115 на княз Фердинанд гербът е утвърден, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.